Разговор

-Обичам те!

-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!

-Обичам те!

-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.

-Обичам те!

-Спри да го повтаряш! Не разбра ли? Имаш толкова много, а го пазиш само и единствено за себе си... Не искам повече да се боря за теб...

-Обичам те!

-Жесток си с мен! Омръзна ми само да се излагам пред хората, пред себе си и най-вече пред теб... искам да те имам, да, но ще се опитам да се преборя със себе си...

-Обичам те!

-Вбесяваш ме! Звучиш като развален телефон! Късаш ми сърцето... искам да те прегърна, но не! Никога вече! Исках да те познавам - опознах те... Исках да те целуна – цлунах те... Исках да те имам – имах те, макар и само за часове, но всяко едно от тези желания бе напълно искрено, а ти не ми отвърна със същото...

-Но аз те обичам...

-Ще затворя телефона, ако продължаваш да го повтаряш... Ето, вече плача... Интересува ли те това изобщо? Исках само вниманието ти, а ти и него не можа да ми дадеш... Защо въобще говоря с теб?!

-Защото ме обичаш...

-Усещам подигравателния ти тон. Не, не те обичам! Не те познавам остатъчно, за да те обичам. Но съм влюбена в теб, обожавам идиотския ти смях, лигавото ти поведение... Не мога да си спомня как успях така да си загубя ума, а бе толкова скоро – само преди месец...

-Искаш ли утре да се видим?

-Искам да те видя, да! Но няма да е утре... Няма и да е това лято! Ако те срещна отново, това ще разбие сърцето ми. Защото за момент ще си отново мой, но после ще отидеш при Тях, а те са много.

-Не си единствената, но те обичам...

-Лъжец! Ти обичаш само себе си. Харесва ли ти да си играеш с мен?Харесва ли ти да ме нараняваш? Чуй какво ти казвам – сега правиш много момичета нещастни, защото много са тези, които се чувстват като мен в момента. Недей да даваш на всички по малко, а дай на една всичко, което имаш. Така всички ще са щастливи, повярвай ми. Не и аз, разбира се!

-Добре де, кажи поне утре искаш ли да дойдеш в нас?

-Искам.

-Това исках да чуя. Чао.

-Чао...

-Ало, пак ли ти. Не смей да ми казваш, че ме обичаш!

-Исках да ти кажа, че снощи телефона, един приятел го е вдигнал. Аз бях в другата стая. Та той е говорил, даже са си сменили телефона двама. Ти си била зле – не си ми познала гласа.

-Сериозно... много гадно...

-Да, двама. После като ми казаха ми стана доволно смешно. Как така пияни и ти говорят такива работи? Аз бях в другата стая... Голям “филм”...

Не дочаках да чуя края на изказването му.Понякога, когато си мислиш, че хората не могат да бъдат по-жестоки, се оказва, че в този момент те въобще не са били такива и реално са много по-лоши. Боли...