Разговор на по чаша любов
това обикновено отнема повече от един човешки живот
«Ще се науча да те обичам»
Събудих се с тази мисъл в ума си, явно сънувала нещо, но както винаги помнейки нищо на сутринта. Разтрих очите си, мислейки колко нелепо е сънното ми изказване. Та аз вече те обичах и винаги съм те обичала. Нима сърцето ми се е усъмнило в съня ми или просто спейки съм те забравила? Тези въпроси допълнително озадачаваха иначе обърканото ми съществуване. Изритах юргана, но вместо да стана, полежах още малко. Исках да усетя сутрешния хлад на стаята по почти голото ми тяло. Лек бриз ме облъхна и цялата настръхнах. Точно и само както ти умееш да правиш с онези твои уж големи, мъжки, груби длани, които изписват по гърба ми най-нежните ивици на любовта ти. А беше просто априлският вятър. Бях забравила снощи прозореца открехнат. Исках да гледам звездите, макар и без теб, защото тайничко се надявах, че ти, където и да си, също ги гледаш. По-скоро любуваш. За теб те са цяло богатство, те са л ...