Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше. 

Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия. 

Разговорът тази вечер е същия като предната и по-предната - за неговата любов.

- Тишина, как мислиш, мълчанието в него говори ли или мълчи? 

Тихо е.

- Търси ли топлия ми допир?

Още по-тихо е.

- Иска ли да ускори любовния ми пулс?

Тихо е съвсем.

Сега и отговорът тихо прошепни и си върви.