– На Земята, най-красивото цвете кое е, кажи ми? Едно ли е, или са много, има ли име? Ароматът му, в разказ, облечен в рими, прочети го, а после на мен сподели ми.
Отдавна, преди много години, когато светът се превръщал в модерен. От пръстта се родило цвете без име, а до него дивял бурен наперен. От коренче скрито на педя в земята, стъблото вървяло към слънцето бавно. Слушало песен от славей изпята, забравило кал и суша отдавна. Бе пораснало тихо и в самота, живяло с дъжда и с бурния вятър. Някой му казал за любовта, че който обичал играел е театър. И всеки ден влизал в хиляди роли. И весел и плачещ, усмихнат и тъжен. И щом я загубел, започвал да моли, сякаш човекът отсреща бил длъжен. Това е било за невинното цвете, порои от чувства и бури от кал. И когато небето смрачи се от двете, красивия цвят потъвал в жал. И така би живяло десет години, но минал край него човек много беден. Не говорел,може би нямал и име, очите му топли, а погледа леден. Доближил се до цветето, тихо заплакал, от ...