Различна и сама
Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново да играе някаква роля. Беше вече много тъмно, светеха само уличните лампи, само те ме пазеха от тъмнината. Вървях по студените улици и мечтаех за живот, в който ще съм щастлива и свободна. Живот, в който да открия мен самата, да разбера чувствата и желанията си.
Внезапно се озовах там, на място, на което бях прекарала един прекрасен миг с него. На една простичка улица, близо пред една малка къща беше пейката, на която бяхме седяли всяка вечер под лунния блясък и безкрайните звезди. Това място беше нашето място, изпълнено с любов, радости, дори понякога сълзи от щастие. Сякаш тогава имахме светулки в очите, блестяха и блестяха, погледите ни се засичаха и все едно бяхме само двамата на този свят.
Стоях сама и си мислех да му се обадя, но знаех, че няма да ми обърне огромно внимание... нали беше с тях, "приятелите си".
Спомените ме връхлитаха и имах нуждата да избягам от там, за да забравя. Да забравя любовта си, да забравя, че той не е до мен сега, макар да знаем, че по принцип в живота сме заедно. Дали защото бях различна от другите, се задължавах сама да понасям тези удари, не зная, но вече не можех да мисля за това. Станах от някога хубавата пейка и отново тръгнах, натам, накъдето беше светло, защото се страхувах от тъмнината. Озовах се пред дома на приятелката, която някога беше до мен. Сега и нея я нямаше, тя беше далеч, много далеч. Имах чувството, че всичко ме поглъща и ме гори като огън, бях сама... съвсем сама. Караниците вкъщи ме подтискаха. Човекът, който уж беше до мен, все го нямаше. Най-добрата ми приятелка се изгуби в превратите на живота... а къде бях аз...?
Надявам се някой ден да открия пътя... правилния път...!!!
© Христиана Нешева All rights reserved.
