- Какво беше това, по дяволите?! – развиках се аз и траснах с ръка по бюрото му.
Дори забравих, че не е добре да ругая. Всеки Различен го знае, аз обаче все още се изпусках от време на време. Сега, честно казано, изобщо не ми пукаше. Той ме погледна иронично и продължи да пуши. Нагло ченге, как ми идеше да го фрасна...
- Това, драга моя, се нарича спонсорство на правораздавателните органи! – отговори ми нагло Глухарьов.
Много ми се искаше да го фрасна по носа. Понякога много съжалявам, че не съм мъж...
- Не, това, драги мой, се нарича изнудване и вземане на подкуп! – креснах аз и погледнах мрачно към сейфа, където стояха парите. Можех за части от секундата да ги направя на пепел, но реших да почакам за подобни специални ефекти. – Не очаквах подобно нещо от теб! – продълих аз и го погледнах с укор.
- Ти как мислиш, че живеят милиционерите, а? – той се наведе към мен, все едно аз съм на разпит. – Знаеш ли изобщо колко е една милиционерска заплата?! Не знаеш! А пък аз трябва да си плащам ...