В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по средата. Трудно можеш да решиш дали е пълна кочина, или творчески безпорядък. Пълна гъчканица. Честно казано, моят кабинет е не по-малко разхвърлян от неговия – само че аз събирам разни неща от 25 години, а той – от хилядолетия. Обичам да се зазяпвам по нещицата, които са наредени по вечно претъпканите рафтове. И не съм само аз – всеки Различен, малко или много, обича странните неща. Може би защото самите ние сме странни. 

Днес в кабинета днес бяхме доста хора – Иля, като началник на Оперативните на Патрула, Городецки, като представител на Висшето ръководство, Мечката – може би най-добрият ни оперативен работник, Юлия Тимофеева, или просто Юля, както я знаеше целият личен състав на Патрула – най-добрият ни аналитик и, по някакви неведоми за мен причини – Глухарьов и аз. Разбирах, че са ни викнали на второто събрание – първото вероятно е било за разширения състав на централния офис на Патрула – а това са доста Различни. На подобни събрания мен ме викат рядко, обаче аз не се засягам. Все пак работата ми е от друго естество. Тук се бяха събрали само спецовете в своите области – прекрасен аналитик, отличен стратег, великолепен оперативен работник, много силен и проницателен Светъл с огромен и разнообразен опит и ръководителят на цялата работа – Велик маг на хиляди години. 

Какво обаче правехме ние с моя партньор там ми предстоеше да разбера. Очевидно беше нещо много важно, а не просто издаване на амулети за сътрудниците. Това обикновено се правеше като сътрудникът дойде при мен със заповед от Хесер или Иля, или друг член на висшето ръководство, където се упоменава какви точно амулети трябва да издам и на кого. В редки случаи, сам Хесер ме викаше да ми обясни от какво имаме нужда. Но рядко присъствам на събранията на Патрула. Когато това се случи, обикновено Хесер иска да ме хвърли в дълбокото. Затова не мога да кажа, че се радвах особено да пребивавам в кабинета му.

Инстинктивно погладих лявата си ръка, там, където допреди няколко дни имаше огнестрелна рана. За мое щастие, лечителят на Патрула успя да се справи бързо с проблема, при това без да предизвика съмнения в моите колеги-хора. Сега вече не носех дори превръзка през врата. Беше ми казано да не натоварвам ръката, но още не бях свикнала, че отново мога да си служа с нея. 

- Както повечето от вас знаят - започна Хесер уверено, – тук сме се събрали за да решим един определен казус.

Патрулните кимнаха, а ние с Глухарьов се спогледахме.

Моят колега-човек определено се чувстваше неловко. И как не? Да се окажеш в стая пълна с много, ама много силни магове, при това заради някаква задача, и то само месец след като си разбрал, че магията съществува. Не е лесно. Съчувствах му, но нямаше много какво да направя. Съмнявах се да ни държат в неведение дълго.

- Ще повторя за колегите, които не присъстваха на съвещанието вчера – обясни Хесер, все едно прочел мислите ми. – Имаме много сериозен проблем. В града върлува сериен изнасилвач. 
- Откога това е проблем на Патрула, Хесер? – вдигнах ръка аз, като в училище.

Юля ми се усмихна. Тя е горе-долу на моите години. Може би малко по-голяма. Обаче работи в Патрула от тринайсетгодишна. Има значително по-голям опит от мен и въпреки възрастта си е заместник шеф на аналитиците. Шапка й свалям, по принцип. 

- Абсолютно правилен въпрос, Наташа – кимна ми доволно Хесер, като учител по време на изпитване. – По принцип ние не се занимаваме с човешките престъпници, но този случай е по-особен.

Иля ми подаде една голяма папка ДЕЛО, същата като тези в отдела. С връвчици – и натоварена със заклинания достатъчни да изтребят цял взвод. При това Различни – някъде към Трето равнище. Явно информацията беше секретна. Деактивирах заклинанията – иначе можеше да стане лошо. Папката беше доста дебеличка – направо я връчих на Глухарьов да се запознае със случая. Мен така и така не ме биваше да работя с подобни документи. затова пък той можеше да изрови какво ли не от камарата хартии само с един поглед.

- Изчадието е инкуб – обади се Мечката без никой да му е дал думата.

Той беше набит тип на около четиресет. С вид на бивш служител от спецслужбите. Някога имал май добра приятелка в Патрула, не гадже, а именно приятелка. Не знаех много по въпроса. Не познавах и него добре – идвал е два-три пъти за амулети. С него сме на здравей-здрасти. Иначе се твърдеше, че някога е бил Тъмен върколак, а после минал в Нощния патрул. Това обаче беше толкова шантаво, че го смятах за легенда.

- Ако е инкуб, защо тогава имаме изнасилвач? – попитах аз. 

Инкубите са секс-маниаци, но обикновено жертвите им са повече от съгласни да спят с тях. Те не изнасилват никого, всичко става по взаимно съгласие. Единственият проблем е, че съгласието става с магия. После жертвата не разбира защо е решила да спи точно с този мъж (има и жени, но те се наричат „сукуби“ от Различните и „нимфоманки“ от хората), но го отдава на невероятния му чар. Забежката остава като грешка – секс за една нощ – която жертвата се зарича никога да не повтаря. Освен ако не срещне пак същия индивид. 

- Защото напада и Различни – поясни мрачно Городецки.

Той е най-светлият маг, който познавам. Има безумен опит и е много циничен. Твърде праволинеен, по мое мнение. Много кадърен, но честно казано, имах усещането, че хич не ме харесва. Той не харесва особено Тъмните. И откровено мрази подобни изчадия. 

- Какво?! – зяпнах от изненада аз. 
- И е убил няколко от жертвите си – додаде мрачно Глухарьов и ми подаде папката.

Там имаше три доклада от патоанатом. Като причина за смъртта при всичките беше посочено внезапно спиране на сърцето. Нямаше следи от друг вид насилие. 

- Изпил е енергията на жертвите си докрай. Като вампир – процеди през зъби Иля. 
- Като, разбира се, в доклада на патоанатома фигурира диагнозата, че сърцето на жертвата е отказало. За медицината са умрели от инфаркт, сърдечна недостатъчност или нещо подобно – додаде Хесер.

Да, естествено, че ще умрат от сърце. След като цялата им жизнена сила е била изпита от инкуба, сърцето просто е престанало да се бори, последно от всички други органи. А всъщност това е резултатът, а не причината за смъртта. 

- Що за откачалка е това?! – зяпнах аз.

Представих си нещастните жертви – имаше снимки в папката – все бяха с тъмни коси и правилни черти. Хубави млади момичета в разцвета на силите си. Срещнали привлекателен мъж в бара, харесали го, тръгнали си заедно. А после освен че си поиграл с тях, той изпил жизнената им енергия до край. Жалък край. Различните обикновено не правят така. Дори Тъмните.

 
- Как така напада и Различни? – върнах се на въпроса аз като се опитах да игнорирам докладите пред себе си. 

Глухарьов взе папката от ръцете ми и продължи да чете. След всеки следващ ред лицето му се удължаваше и ставаше все по-каменно. След няма и две минути, той спря да чете и ме погледна. В очите му се четеше дива и сляпа ярост. Ако онзи беше пред него сега, нямаше да доживее следващата секунда. Стискаше папката в ръце, толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели.

- Това е пълен изрод – процеди той.

Иля кимна.

- Пълен, завършен изрод. 
- Дори в Дневния патрул не знаят що за изчадие е това – обади се отново Городецки. 
- Но как така напада Различни? – повторих въпроса си аз. – Той би трябвало да ги вижда от огромно разстояние. Инкубите не правят така.
- Напълно вярно – обади се Юля за пръв път. – Този обаче се е объркал и е нападнал неинициирана Различна. 
- Хм... – продължих да разсъждавам на глас аз, – той би трябвало да види аурата й от далече. 
- Но я е видял твърде късно – обади се Мечката. – Така да се каже, хм... – той се прокашля.
- Кога? – попита Глухарьов.
- Ами, така да се каже... – прокашля се и Хесер и хвърли многозначителен поглед към мен и Юля. 

Понякога е много дразнещо да си на съвещание в стая пълна с мъже. Все мислят, че има неща, които трябва да ти спестяват или пък да премълчават – защото си момиче. Обаче я има и другата крайност – когато нарочно пускат мръсни шегички, само и само да се изчервиш. Мразех тези глупости. 

- По време на секса ли? – попитах невинно аз.

Мъжете в стаята ме погледнаха крайно шокирано. 

- Какво?! Все възрастни хора сме тук, знаем как се случват нещата с птичките и пчеличките – изхилих се аз.
- Да - обади се Городецки, крайно смутен. 

Той имаше дъщеря-тийнейджърка, Абсолютна Вълшебница, обяснимо защо се стесняваше от темата за възпроизводството. На никой баща не му е приятна подобна тема.

- Силата й дошла по време на акта. Успяла да го отблъсне. Даде ни много точен отпечатък от аурата му – допълни Иля. – От нея ще стане страхотен боен маг.

Жена-боен маг, това рядко се среща. Особено след като е влязла в Сумрака при подобни обстоятелства. 

- Тя, какво, да не би да е станала Светла? – попитах невярващо аз. – След подобно грубо и вулгарно иницииране? – Городецки кимна.

Невероятен характер – магията на инкубите не би трябвало да действа на Различна, пък била тя и неинициирана. Следователно от нейна гледна точка това си е било чиста проба изнасилване. Явно гневът я е инициирал. Как обаче е станала Светла при подобни обстоятелства, ето това не разбирах.

- Той не я е вкарал в Сумрака. Тя сама е влязла и го е повлякла със себе си – отговори Хесер делово.
- Силна е значи – продължих аз. 
- Към момента – Трето равнище – гордо обяви Иля. – С големи шансове да се издигне до първо. 
- Жал ми е за нея заради начина, по който се е случило всичко, но пък от друга страна – още една жена в Патрула – отговорих аз. – Ставаме все повече, момчета. 
- При теб влизането в Патрула не стана по много по-приятен повод – контрира Хесер, игнорирайки шегата и всички се умълчахме. Глухарьов ме погледна въпросително.
- Да не би и теб да... – започна той и вдигна юмрук. 
- Не, неее! – поклатих глава аз. – Нищо подобно. Друга е работата, ще ти обясня по-късно – той се отпусна. 

Стрелнах Хесер с предупредителен поглед. Може да ми беше шеф и Велик маг, но това си беше моя работа и извън учебната стая на Патрула, аз избирах на кого да кажа и как. 

- Вижте - започна Глухарьов, без да се обръща конкретно към някого в стаята, – все още не разбирам защо съм тук. Наташа е една от вас, аз обаче не съм част от организациата...
- Именно, Сергей – прекъсна го Хесер, – ти си човек. При това следовател. 
- Чакайте, чакайте! – обадих се аз и вдигнах ръце. – Ако това е проблем на Патрула, защо ни е милицията на хората?! Да хващаме тая гад и да я развъплъщаваме на секундата! Нали вече имаме отпечатък от аурата му?
- Няма я в базата данни – поклати глава Иля. – Проверих три пъти.

Да, това вече беше проблем. Да търсиш Различен без аурата му да е в базата данни е като да издирваш игла в купа сено. Аз търсех някого така вече седма година...

- Значи е нерегистриран... По дяволите! – измърморих аз. 
- Не ругай! – предупреди ме Хесер и ме изгледа строго. 
- Съжалявам – смутолевих аз, – трудно ми е да запазя спокойствие.
- Затова имаме нужда от помощта на хората – добави Иля. – Онзи трябва да бъде издирен с човешки методи. 
- Трите убийства не са извършени в нашия район. Така че не са в нашата юрисдикция – обади се Глухарьов и отново разгърна папката. – Само едно от тях е станало в съседен район – добави той след малко.
- Различната обаче е нападната именно във вашия район – обади се Городецки. 
- А защо си мислите, че онзи ще удари отново на едно и също място? – попитах аз.
- Ето затова – обади се Хесер пред нас светна карта на Москва. 

Човек би си помислил, че имаме суперскъпа техника, някакъв холографски проектор, а Хесер просто беше създал илюзорен образ. Великият маг не е много на „ти“ с техниката, каквото и да си мисли. Той уголеми част от района и по него светнаха точици. Червени за трите убийства и оранжеви за другите нападения. Нападението над Различната светеше в синьо.

- Въртят се в кръг – заключи Глухарьов след като огледа образа. – Ако се прекарат линии между всеки две нападения, те ще се пресекат в приблизително една и съща точка.

Следователят си е следовател, аз все още разсъждавах върху идеята, че тази гад е нападнала Различна, пък макар и неинициирана.

- Ние също смятаме така – каза Юля. 

Вероятно говореше от името на целия аналитичен отдел. По някаква причина, когато в случаите имаше замесени жени-Различни, тя ги поемаше лично. Страшно лично. 

- И мислим, че той напада в радиус около собствения си дом. И вероятно живее някъде в този район – на илюзорната карта светна едно каре от няколко пресечки. 
- А това се пада именно в юрисдикцията на вашето районно – допълни Хесер.
- Какво се очаква от нас? – попитах аз. 
- Да използвате всички достъпни ви методи за търсене и да хванете този боклук – процеди Городецки. – Приеми го като заповед от Висшето ръководство на Нощния патрул.
- Знаеш, че трябва да уведомя Тъмните за подобно разследване – обадих се аз. 

Мразя да ми заповядват. И по някаква причина го приех лично този път. Аз също съм Висша, мамка му! Откъде накъде ще ми заповядва?! Да ми възложи задача, това може, но заповеди приемам само от Хесер и Завулон. В краен случай от Прага. Изгледах Городецки мрачно.

- Лично говорих със Завулон – обади се Хесер примирително, – той одобрява. В Прага също са информирани и ще окажат съдействие. 

Да им имам съдействието, помислих си мрачно аз като се сетих за дежурния Инквизитор от преди две седмици. Но нямаше защо да наливам масло в огъня. Получихме задача, време беше да почнем да я изпълняваме. 

- Щом като е така... – отговорих аз и станах. Глухарьов схвана намека и също се надигна. – Да се залавяме за работа. 
- Аз ще трябва да уведомя прекия си началник – обади се Глухарьов. – Не можем да извършваме подобно разследване на своя глава. Ще трябва да изтеглим всички жалби от колегите в другите районни управления. За да имаме пълната информация. 
- Да, разбира се, разбира се. Свободни сте и двамата – махна с ръка Хесер. Не съм сигурна, че изобщо ни слушаше. – Задръжте папката, ще ви е нужна – добави той на изпроводяк.

Затворих вратата на кабинета на Хесер и срещнах погледа на Глухарьов. Той искаше обяснение. Имаше право – от месец отлагах да му обясня някои неща и вече беше крайно време да се разберем какво се случва. Дължах му го.

- Да вървим в кабинета ми – смутолевих аз. Той нищо не каза и просто ме последва.