Различните - четвърта част

   РАЗЛИЧНИТЕ - четвърта част

       (сделките)

    Иска ми се, преди да пиша за сделките, да обясня защо озаглавих записките си "Различните" . В първия месец от пребиваването ми в сайта за запознанства, видях снимка на моя позната. В реалния живот бях свидетел с какъв убийствен поглед погледна симпатичен мъж, който си позволи на улицата да ù каже, че е много хубава. Той наистина не я познаваше. Но начина, по който ù го каза, беше много мил. Но моята позната не приемаше такова отношение. Махнах си снимките от профила, смених си името и ù писах, че много, много я харесвам! Отговорът беше: "Благодаря! Много сте мил!".

    Моя съседка, на която отдавна ù беше писнало от изневерите на половинката ù и мисли да се разведе. Отново с измислено име реших да проверя нейната целомъдреност. Ефектът беше очаквания. Съгласи се за среща, но  "ако може, в делничен ден, когато съпругът ми (то...  какъв ли съпруг ми е той) е на работа. Попитах колко време може да ми отдели. Колкото ни е хубаво...

    Следващият пример е подобен на предишните два. Чудя се кога са истински: в реалния живот или във виртуалния...

    Получих писмо от столичанка. На 49 години.

    "Харесах те визуално. Разбрах, че си в чужбина. Иска ми се, когато се върнеш, да се срещнем. Искам секс с теб. "

    Не каза, че иска да се любим. Попитах я защо.

    " Стига бе, човек. Каква любов? Срещаме се, изчукваме се и...  всеки по пътя си. Остави тази археология за обич, любов...  В кой век  живееш?"

    Да си призная честно, и аз се замислих в кой век съм. И още повече се замислих, когато прочетох следващото писмо:

    "Здравей! Както разбираме от вида ви (видът ми беше все оня, измъчения), интелигентен човек сте. Ние сме съвременно семейство. И като такова, сме отворени за всичко по-нестандартно. Ако нямате нищо против, заповядайте в Бургас, на наши разноски, с приятелката си. Можем да си прекараме прекрасно,  ако разбирате какво искаме да ви кажем."

    Следваха телефонен номер и адрес.

    Разбирах прекрасно какво искат да ми кажат, но имах много неща против. Не им отговорих.

    Следващото писмо беше от млада дама, на 29 години. Искало момичето да споделя с някой по-голям от нея.

    Няма проблем. "Хора сме. Споделяй."  Попита ме имам ли приятелка. Аааа, момичето ми, не така. Ти искаш да споделяш. Не аз. До там беше споделянето.

    Разгледах много профили на жени. На много от тях писах. Други писаха на мен. С някои кореспонденцията продължи дълго време. Имаше девойки, разведени, вдовици. Имаше омъжени. Пишеха, че търсят запознанства, приятелства, сериозна или неангажираща връзка...

    Абсолютни лъжи. Деветдесет и девет процента от тях търсеха секс. Дори не любов. Знам, че ще ме обвинят някои дами за тези думи, но аз твърдо стоя зад казаното. Проверено е. И не виня никого. Но защо не си го пишат директно, както са постъпили немалко от тях? Няма да се губи време. И така ще се стигне до уговорката къде и кога. А останалата част от дамите, които наистина търсят топлината, любовта, нека не се сърдят само на мъжете, които отправят неприлични предложения. Трудно е да се предвиди коя какво иска.