РАЗМИНАВАНЕ
трета част
- Все някой трябваше да се сети за другия - продължи с игрива лукавост невъзмутимият тембър на гласа му. - Няколко пъти звънях у вас, но те нямаше - каза той, за да изкупи вината си.
После се облегна с въздишка на стола и започна да я гледа внимателно, като се стараеше усърдно да контролира реакциите и изражението на лицето си.
Момичето усети дълбинния хлад, идващ от прикритото равнодушие, което се таеше в думите му и отново се впусна в размисли, но после, осъзнала скрития им смисъл, мълчаливо поклати глава в учудване. "Защо човек понякога търси всевъзможни паравани, зад които да се скрие от простите закони на човечността?" - разсъждаваше тя. Знаеше, че всичко това е една празна игра на думи - пошли фойерверки, планини от вкаменели брътвежи. И почувствала се ужасно угнетена от отчайващия песимизъм на своите мисли, тя почти осезаемо долови, нейде в тихите подводия на сърцето си някакъв тих подтик, който я теглеше устремено към пропастта. Тя ставаше все по-широка и ...