Apr 24, 2008, 10:34 PM
Размисли - блудкави
2 мин reading
Някъде четох, че романтичната душа се определяла от дължината на краката...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са бляновете ми вечер (когато караката си почиват) . Поставям се в невероятни мизансцени. Все има някой прекрасен рицар около мен... Ту ме спасява, ту минават години докато ме забележи. Но винаги краят е щастлив.
Местата на действието са все емблематични. Места, които харесвам и обичам. Сезоните се сменят според настроението ми. Или съм тъжна, или нехайна... Но винаги богата на книги.
Книгите са най-важното нещо сред вещите в живота ми. Не мога дъх да си поема без тях. До леглото ми винаги има книга. Гледам да е тежка и дебела. Такива ги обичам, защото съм ненаситна още от мига, в който се научих да чета.
Пътуванията са ми другата страст. Оглеждам се жадно. Просмуквам се в хоризонта. Запаметявам картините. После ги подреждам във файлове, прилежно наредени в мозъка ми. Вадя ги, когато съм нещастна. Живи картини. Така маслината се превърна в любимото ми дърво. Като си представя сребърните и листа под жаркото слънце на Егея и сърцето ми се стопля. Дори навън камък да се пука от студ.
Същото се случва и с морето. Пропомням си надбягващите се вълни преди да заспя. Залюлявам се в ритъма. Разширявам си ретината в синьо-зеленото и отплавам с бялата яхта на мечтите си...
Често отварям съновника, защото сънищата ми са като мислите. Объркани, много цветни и необясними понякога. Винаги сънувам. Понякога се страхувам от тях... От сънищата... Карат ме да се чувствам неспокойна - като подплашено животно, скрило се в зеления шубрак. Чета съновника и се успокоявам, защото все хубави неща пише в него.
Странно нещо е мозъкът на човека...
Моят постоянно блуждае, рисува... Голям творец! Затова започнах да пиша. Не мога да рисувам. Описвам картините в главата си, тревогата на сетивата си. Понякога става красиво, друг път - глупаво. Понякога яростно, може и смешно. Винаги обаче имам какво да напиша. Тогава се чувствам спокойна.
Отивам там, където съм била най-щастлива. Отварям файловете на радостта си...
Всъщност почти винаги съм тъжна. В постоянна депресия. Толкова дълго време продължава, че вече не я поглеждам. Тя стои там, до дясното ми рамо. Мълчаливо. Втренчена в живота ми. И щом усети в тялото ми прилив на енергия и щастливи преживявания, вади голямата ножица и... КРЪЦ! Още един файл складиран в библиотеката ми. Скоро ще засенча тази в Александрия. Толкова ненужна информация според баща ми... А може би е прав?! Знам толкова много неща: за водите на световния океан например. Ненужно... И книгите ми са такива... Ненужни, романтични, глупави... Но нали се разбрахме - за това са виновни дългите ми крака. Хубави, дълги крака...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са бляновете ми вечер (когато караката си почиват) . Поставям се в невероятни мизансцени. Все има някой прекрасен рицар около мен... Ту ме спасява, ту минават години докато ме забележи. Но винаги краят е щастлив.
Местата на действието са все емблематични. Места, които харесвам и обичам. Сезоните се сменят според настроението ми. Или съм тъжна, или нехайна... Но винаги богата на книги.
Книгите са най-важното нещо сред вещите в живота ми. Не мога дъх да си поема без тях. До леглото ми винаги има книга. Гледам да е тежка и дебела. Такива ги обичам, защото съм ненаситна още от мига, в който се научих да чета.
Пътуванията са ми другата страст. Оглеждам се жадно. Просмуквам се в хоризонта. Запаметявам картините. После ги подреждам във файлове, прилежно наредени в мозъка ми. Вадя ги, когато съм нещастна. Живи картини. Така маслината се превърна в любимото ми дърво. Като си представя сребърните и листа под жаркото слънце на Егея и сърцето ми се стопля. Дори навън камък да се пука от студ.
Същото се случва и с морето. Пропомням си надбягващите се вълни преди да заспя. Залюлявам се в ритъма. Разширявам си ретината в синьо-зеленото и отплавам с бялата яхта на мечтите си...
Често отварям съновника, защото сънищата ми са като мислите. Объркани, много цветни и необясними понякога. Винаги сънувам. Понякога се страхувам от тях... От сънищата... Карат ме да се чувствам неспокойна - като подплашено животно, скрило се в зеления шубрак. Чета съновника и се успокоявам, защото все хубави неща пише в него.
Странно нещо е мозъкът на човека...
Моят постоянно блуждае, рисува... Голям творец! Затова започнах да пиша. Не мога да рисувам. Описвам картините в главата си, тревогата на сетивата си. Понякога става красиво, друг път - глупаво. Понякога яростно, може и смешно. Винаги обаче имам какво да напиша. Тогава се чувствам спокойна.
Отивам там, където съм била най-щастлива. Отварям файловете на радостта си...
Всъщност почти винаги съм тъжна. В постоянна депресия. Толкова дълго време продължава, че вече не я поглеждам. Тя стои там, до дясното ми рамо. Мълчаливо. Втренчена в живота ми. И щом усети в тялото ми прилив на енергия и щастливи преживявания, вади голямата ножица и... КРЪЦ! Още един файл складиран в библиотеката ми. Скоро ще засенча тази в Александрия. Толкова ненужна информация според баща ми... А може би е прав?! Знам толкова много неща: за водите на световния океан например. Ненужно... И книгите ми са такива... Ненужни, романтични, глупави... Но нали се разбрахме - за това са виновни дългите ми крака. Хубави, дълги крака...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
а ти смяташ ли, че пропускам новите заглавия?
-
Сега пък аз, какво - да си удължавам краката ли!? А?
О, не! Има и друго нещо, ама ще го кажа само на теб и само на уше!
И още... знаеш ли кои са ми любимите "файлове"?
Тези, веселите, с приятелите!
/А пък за водите в световния океан... ами, да не ти дреме!/
-
Продължаваш да ми скриваш топката.За пръв път срещам жена да се осмелява да нарича нещата с истинските им имена!
-
Отбих се тук, за да ти кажа, че не успявам да ти видя днешното стихотворение, поради простата причина, че няма заглавие - следователно, не мога да го отворя!
-
Любимият ми файл е този на спомените. Там винаги има красота и щастие...останали само в миналото, но способни да влеят питомност в хаоса
А при мен явно краката и романтиката са обратно пропорционални
Поздрав за идеята!Харесах! -
хм,хареса ми много, особено асоцияциите. много хубаво.^^
-
Никоя книга не е ненужна или глупава!А краката не са виновни,горките,може би по-често трябва да те отвеждат в библиотеката.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
