Разпилени животи
С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си почине, беше обещала на Таня да я заведе на кино. От няколко дена не беше я виждала, майка ѝ и баща ѝ искаха детето да е при тях ваканцията, а и командировката.
По пътя към паркинга чу есемеса. Отключваше колата, когато прочете "Скъпа, спешно съм във военна болница, ударих се...". Хм... Отскочи набързо през хотела колкото да оправи сметката и си вземе нещата, на няколко пъти се опита да върне отговор и набиране, но телефонът му беше изключен.
Двата часа ѝ се сториха цяла вечност: дъвчеше дъвка, клатеше глава, стискаше до болка волана, за да не задреме.
С извадена лична карта звънеше на портиерната, и когато човекът се появи, изстреля като автомат имената на мъжа си.
- Момент - само успя да каже той, гледайки умореното ѝ побеляло лице, влезе в кабинката и запрелиства дневника.
- Тази вечер нямаме прието лице с това име, госпожо!
- А по-рано днес?
- Не, госпожо - зарови се отново в дневника - съжалявам.
Мира отново се опита да набере телефона му и стационарния им, и двата бяха изключени. Прочете за всеки случай пак есемеса - да, военна болница пишеше, но...
Без да се замисли, излетя към "Пирогов". И там същото. Нямаше друго какво да прави, освен да се прибере. Сутринта всичко ще се изясни
С тежка уморена стъпка се довлече от асансьора до вратата, вкара ключа и... не го вкара, той не влизаше. Зазяпа вратата като че ли за първи път я виждаше. Да, тяхната си беше. Напъна отново, от вътре имаше ключ. Без да мисли повече, инстинктивно посегна към звънеца и буквално заспа на него. Стресна я гласът на Пламен и силната светлина от антрето.
- Ти? Но нали утре?
Мира го избута и се строполи на шкафа в антрето.
- А есемесът, а инцидентът, болницата?
- Какво? Нищо не ти разбирам - смотолеви Пламен само по боксерки.
- Аз ти изпратих съобщението. И изключих телефоните. Да си дойдеш - вратата на банята се отвори и от там, само с преметната хавлия през гърдите, я гледаше сестра ѝ.
На Мира ѝ идваше да се навре в шкафа, главата ѝ забуча, тя я стисна с две ръце, бавно се надигна и се завлачи към хола.
Сестра ѝ, Жени, и мъжът ѝ стояха като заковани на вратата, Пламен започна да мрънка неразбираемо, докато Мира се строполи на дивана, полегна и вдигна каталясалите си крака на масата барабар с обувките. Главата ѝ бръмчеше, сърцето и спеше, а в стомаха ѝ бушуваше вулкан от нерви.
Жени пристъпи напред, приближи до масичката и докато пристягаше хавлията да не падне, заговори:
- Мире, нали получих зелена карта. След седмица заминавам. Но не заради това исках да ти го кажа по тоя начин. Бременна съм, днес разбрах.
Пламен с трясък затвори врата и се упъти към табуретката в ъгъла. Краката му се подкосиха.
- Бременна съм от Пламен, Мире. Въпреки това ще отлетя. Бременна, няма да махна бебето. Цял следобед мислех как да ви го кажа и на двамата, съжалявам. Знаеш колко учех, колко се трудих, за да я получа. Имам и предложение в една лаборатория в Бостън за работа, решението ми е категорично. А през всичките тези години, докато не се спирах да се доказвам, ти създаде и семейство, имате и Танчето, имаш си твоята работа, а аз не успях един мъж да задържа дори за седмица. За всички бях скучната сухарка.
- Добре, како, две нощи не съм спала, умирам за сън - на Мира не ѝ се слушаха обяснения от рода на "ти си виновна" - утре сутринта ще се върна при нашите, нямам сили, а и само ще ги уплаша, ако сега им цъфна на вратата.
- Мире, ти нямаш вина. Самотата ни събра една вечер, когато ти беше в провинцията на одит. Пийнахме, гледахме някакъв филм, и вместо да си тръгна, останах до сутринта. Не съм искала да забременея, както казах, днес разбрах. Пламене - обърна се към Пламен Жени - трябваше да ти кажа, не искам детето да израсне и не знае кой е баща му, но и не искам и не очаквам нищо друго, от никой. Дано се установя в Щатите, ще го отгледам там. Това е.
Мира заспиваше на дивана, когато чу в просъница гласа на Жени:
- Тръгвам си, лека нощ. И извинявайте за цирка.
Сутринта Мира събра набързо някои неща, другите и без това ѝ бяха още в колата.
Апартаментът ухаеше на кафе, но този път нямаше да пие сутрешното си кафе с мъжа си.
Жени от няколко години живееше сама, баща им наскоро се пенсионира и се чудеше какво да прави с времето си, дори искаха с майка ѝ Таничка да живее при тях, но Мира не даваше, все им казваше:
- Почакайте още малко, като родя второто, ще ви я оставя, да гледам бебето.
- Пламене, тръгвам. Тези дни ще мина за останалото. Ти оставаш тука.
Така и направиха: Мира окончателно се изнесе, апартаментът беше на двамата, за това решиха и го прехвърлиха на Таня, Пламен остана да живее в него и въпреки че Мира първо не искаше, държеше да плаща наем, както каза той, така беше честно. Стаята на Таничка си остана непокътната, можеше да идва при баща си когато иска, и само след 2-3 години тя се възползва напълно, и без това живееха на две спирки с трамвая.
Стаята на Таничка си остана непокътната, можеше да идва при баща си когато иска, и само след 2-3 години тя се възползва напълно, и без това живееха на две спирки с трамвая.
Мира заедно с един колега от Хранително-вкусовия си направиха обща фирма за хранителни одити, консултации, издаване сертификати и т.н. Продължаваше да пътува в провинцията по работа, но имаше време и през седмицата да си остава у дома. От тогава не ѝ се беше налагало да шофира като луда през нощта..
След време, като преживя голямата си любов и странните обрати, без да се усети как стана, отношенията им с колегата станаха съвсем близки. Общата работа засили доверието и привързаността им и макар и без бурни чувства беше любовта, от която имаше нужда. Спокойствието и хармонията също бяха любов.
Жени се обаждаше в началото само на родителите и говореха по интернет, двете сестри не се бяха чували от месеци. Родителите им
Жени се обаждаше в началото само на родителите и говореха по интернет, двете сестри не се бяха чували от месеци. Родителите им се опитаха да търсят някакви обяснения, но бързо осъзнаха, че беше късно, случилото се беше се случило, и толкова. Една вечер майка ѝ баща ѝ възторжено се развикаха пред компютъра, Мира тъкмо влизаше - Жени беше родила и им показваше бебето, момченце.
- Тате, ще го кръстя Милен, на тебе! - Мира изтича до тях, сграбчи ги, обърна се към монитора и извика:
- Како, прекрасен е този Милен, като нашия татко!
- Мире, прости ми!
- Отдавна съм ти простила. А и Танчето вместо племенник си има братче. Тя винаги е искала братче.
Минаха няколко години, Връзката с Жени продължи виртуално, и най-после дойде времето да си дойде с малкия. Наскоро беше получила постоянно гражданство, наближаваше Коледа, и тя щеше да пристигне за празниците. Таничка вече беше голямо момиче и мислеше за художественото училище. Пубертетът я друсаше, а като ѝ писваше от баба, дядо и мама, ходеше "у дома" - в нейната си стая. Имаше си две "у дома", а татко ѝ не спираше да я води с него по моретата, както казваше тя, сърфът и джетът бяха станали част от живота му.
Още от предния ден мама Тина се заподготвя: къщата ухаеше на нейния кекс, а сега се беше отдала на витата си баница, без които не минаваше празник. За първи път след толкова години цялото семейство щеше да се събере на една маса, за първи път щяха да гушнат наживо внука си.
По обед кацаше самолетът с Жени и Милен, Мира и Таня отидоха да ги чакат на летището, защото докато мама Тина редеше масата, големият Милен трябваше да се оправя със скарата.
Малкият Милен беше сензацията: баба му и дядо му не спираха да го мачкат в прегръдките си, Таня му вадеше един по един подаръци от една голяма чанта, в която ги беше събирала през годините за всеки празник за брат си, а Мира и Жени привършваха подреждането на масата, когато на вратата се позвъни: двама мъже с бутилки и букети застанаха едновременно на прага. Бяха се сблъскали пред градинската врата.
- Тате - викна малкият Милен и хукна към вратата, но стреснато са закова, като видя двама мъже. Това трая само миг, все пак познаваше баща си от видеоразговорите им, и се хвърли към Пламен.
- Мамо, това е Стоян - запознайте се! - каза Мира.
- Ами заповядайте на масата! Стояне, ти тука до Мирка.
В средата на масата примамливо се мъдреха витата баница и кексът на мама Тина, големият Милен вадеше от фурната топлата скара, и докато се настаняваха на масата, Мира остана права.
- Искам още веднъж на всички ви да представя Стоян официално, защото другият месец ще се женим. И още нещо: да, бременна съм!
- Още едно братче! - извиси се над всички възторжени възгласи гласът на Танчето.
Големият Милен се пресегна да разчупи баницата, но ръцете му се разтрепериха, и за втори път днес от очите му рукнаха сълзи, първият път, като прегръщаше малкия Милен и американската си дъщеря, а сега и при тая новина.
Докато се суетеше, някой му подаде салфетка, а друг чаша в другата ръка.
Мама Тина овладя положението, започна да се чука с всички наред:
- Наздраве, наздраве, наздраве... и сядайте най-накрая на масата, стига сте стърчали като коледни елхи!
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пепи, готова си за сценарист.
Поздрави ! -
Прилича ми на филмче, от тези семейните. Започва ужасно, има драма, но финалът е добър. Семейството отново е заедно, на маса и си хапват и пийват.
-
Да, има ги наистина. Няма лошо, щом всички са доволни. В семейството предателството е най-тежко! Да се пазиш от най-близкия си човек - родната сестра, да имаш дъщеря преспала с зетя ти, не е никак лесно за преживяване, но разни хора, разни идеали!
-
Ve2666 (Василка Ябанджиева) - докато го пишех, си спомних една друга "шантава история": преди години имахме комшии: майката имаше три деца от три брака, най-голяма беше щерката, вече беше разведена с дъщеричка, която тръгваше на училище с вуйчо си, т.е. третото дете, момче, което дори беше с 2 месеца по-малък от племеницата си. Големият син беше в спортно, много добър спортист, баща му имаше 2-ри брак и момче в Пловдив, но идваше редовно в Сф да се виждат заедно с малкия, на малкия бащата редовно минаваше, беше таксиметров шофьор, и ако не всеки ден, през ден минаваше. Само на каката бащата го нямаше, беше извън Бг. И разведената кака с дъщеричката живееше при майка си и двамата си братя. Често се случваше да се засичат и бившите накуп заедно с бившия съпруг на голямата щерка, всички се познаваха, и нямаха проблеми помежду си.
-
Харесах , но не познавам толкова широко скроени хора.
-
krvelkov (Красимир) - Красиииии! 😅! четеш между думите!
Благодаря ти, развесели мие! Весел ден и на теб! -
Шантава история, развинтено въображение Харесах разказа!
-
Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - Свят като цвят! А цветове и нюанси - цял свят!
-
Интересна история.Но защо пък да не е възможна.
-
iskra1979 - и стига сте стърчали като... коледни елхи! 😅!
Хаха Хвана ме! За това го оставих така! Благодаря ти! -
Благодаря ти, Емо, радвам се, че ти е харесал!
Сега ще го върна за редакция, за да вмъкна частта, която написах в коментарите.
Още веднъж ти благодаря, Краси, че ме сръчка тая сутрин да направя това, което усещах, че липсва, -
Интересно ми беше да прочета, за тези нестандартни семейни отношения. Хареса ми и сюжета. Но наистина, човек би искал да надникне в душевността на такъв тип хора, да разбере мислите и чувствата им. Поздрави!
-
ИнаКалина (Красимира Чакърова) - пиша на прима виста, и тоя го написах за около 2 часа, а докато пиша, все "бъкат и бъкат" нови мисли, и гледам да не изпусна и старите! Така и от само себе си краят си дойде, с бременноста на Мира и думите на майка ѝ "Сядайте на масата, стига сте стърчали като коледни елхи!", за това го оставих за финал.
Благодаря ти още веднъж! -
Да, има смисъл да го пипнеш малко. Харесва ми.
-
2
Общата работа засили доверието и привързаността им и макар и без бурни чувства беше любовта, от която имаше нужда. Спокойствието и хармонията също бяха любов.
Жени се обаждаше в началото само на родителите и говореха по интернет, двете сестри не се бяха чували от месеци. Родителите им
**********
За бременността за сега ще го оставя така, тъй-като по-напред съм загатнала още при брака ѝ с Пламен, че иска второ дете: към родителите ѝ "като родя второто, ще ви я оставя, да гледам бебето."
А кой е колегата (Стоян), името му ще се разкрие официално накрая, че е и ортакът ѝ.
______
В два коментара го вмъквам, изискването за бр символи не позволява в един
АНГЕЛЧЕ - и аз като го чета сега, точно на пъзел ми прилича, благодаря ти! -
ИнаКалина (Красимира Чакърова) Права си, образът на Мира виси непълен, нито се разбира на какви одити ходи, обмислих го и ще вмъкна тука:
1
Стаята на Таничка си остана непокътната, можеше да идва при баща си когато иска, и само след 2-3 години тя се възползва напълно, и без това живееха на две спирки с трамвая.
Мира заедно с един колега от Хранително-вкусовеия си направиха собствена фирма за хранителни одити, консултации, издаване сертификати и т.н. Продължаваше да пътува в провинцията по работа, но имаше време и през седмицата да си остава у дома. От тогава не ѝ се беше налагало да шофира като луда през нощта..
След време, като преживя голямата си любов и странните обрати, без да се усети как стана, отношенията им с колегата станаха съвсем близки. -
Пепи, разказът ми хареса. През цялото време очаквах някое вендета, защото българинът обича да подсилва драмата и трагизмът, но останах приятно изненадана, че "човешките" неща са приети по човешки. Искаше ми се да прочета повече за мислите на Мира относно тези два момента - когато настъпва прелом в живота й с раздялата и когато има друг важен момент с бременността. Тя е главният герой, а в мен остана впечатлението, че са "всички". Такива хора успяват да съхранят хубавите моменти в живота си и смисълът за тях е в доброто, а не в злото. "Що е злото, ако не добро, изтерзано от глад и жажда?" Такива мисли се породиха... Пиша ти с разбирането на лаик и мнението ми е съвсем неангажиращо. Поздрави!
-
Няма лошо,щом всеки е щастлив за себе си!И заедно с останалите от семейството...
-
Patrizzia (Надежда Ангелова) - кой знае, може би един ден самотата или пък малкият Милен ще съберат отново Пламен и Жени?
За мен щеше да е клише да продължа с грозни раздели и развод с кирливи ризи, вендета и отричане на очевидното. Ръководех се от "Кръвта вода не става".
И ЛиаНик го формулира - "Въртележката на живота" 💐 -
Хубаво и кой каквото ще да казва, напълно реално и възможно. По-добре "разпилени животи", отколкото, огорчени, омерзени, съсипани.
-
LiaNik (И.К.) - От няколко дена се беше загнездил в главата ми, без финала. Вчера следобед седнах и почнах да пиша с мисълта, че краят сам ще си дойде. Трябваше да го "изкарам" от себе си. Така и стана - краят сам дойде с думите "Бременна съм" - връщане в началото, този път от устата на главната героиня. Въртележката на живота...
А Мирка има своя прототип, също Мира, която бъзикам понякога, че трябва да е МиРна. Възхищавам ѝ се, че каквото и да е преживяла и да ѝ се случи, следва приоритетите си и винаги съумява да пресее зрънцата така, че да се опази от малките камъчета и да продължава напред с усмивка.
След няколко дни, като ми отлежи, ще се опитам да го "пипна" От страх да не се отдам на склонността си към сложните дълги обяснителни изречения, сигурно съм отишла в другата крайност!
Благодаря ти! -
Въртележка на животи...разпилени зрънца от съдби, но си поставила интересни гледни точки, а героинята ти,Мира е много интересна за мен, може би, защото аз не притежавам нейното търпение, дори и когато съм уморена.
Сигурно си го написала на един дъх, защото на моменти има струпване на много информация в едно изречение,и все пак историята си я бива. И аз , когато бързам да не изпусна препускащите си мисли, пренасищане текста,но пак си го харесвам... Благодаря,че публикува и ни даде възможност да се запознаем със съдбата на героите ти! -
Латиноамериканските са на друг принцип: подобни случки се потулват в тайна и на основата на тайните се заплитат още и още интриги и нови сюжетни линии и герои, в турските пък трагедията и сърцераздирателните истории са определящи, а прелюбодейците биват претрапвани от близките с "Тя/той вече не ми е дъщеря/син"
-
Интересно, ама като латино сериал
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти!
Васе и Катя: толкова трудни за преживяване случаи, но в края на краищата децата не трябва да обременяваме с нашите грешки, защото не знаем как ще се обърне животът ни след време