Искам да пиша. Искам да пиша сега. Не знам защо искам да пиша. Просто искам. Ей така. Искам да пиша за нещото, което не мога да забравя. За нещото, което не мога да изживея и да разбера напълно. Защото моето време е такова, че да не се случва нищо голямо.
Да. Казвам го днес. В следизборния ден. Нищо няма да се промени. Колкото и да ми се иска.
Но аз, всъщност, не искам да пиша за това. Не само, че не разбирам, но и не искам да разбирам от политика. Искам да пиша за обединението в един празник на свободния дух, на волните млади умове, неограничени от правила и норми. Искам да пиша за юлското утро.
Искам да пиша за общият подем, изпълнил милиони същества в един- едничък слънчев лъч. Искам да пиша за онова юлско утро, възвеличено от певеца и превърнато от твореца в традиция. Защото те така се създават.
Да. Искам да пиша. Искам да пиша и за това как пях Wind of Change с още... 20 000 души. Искам да пиша за това, как нещо толкова простичко и обикновено като една песен ме накара да се почувс ...