Не било трудно да пукнеш. То не, че аз съм пуквал хиляди пъти, ама и на мен се случи.
Онзи ден пихме, пихме с комшията и той вика, с един такъв ехиден глас:
- Коле, от толкова пиене ще гиберясаме!
- Щем, друг път! - казвам му.
А то взе, че с мен точно това стана.
Прибрах се вкъщи и си легнах, а на сутринта ми едно зле, зле. Казвам на мойта:
- Я донеси една кана зелевица и стига си тракала тия пусти чинии!
А тя, проклетницата, още повече трака и нарежда ли, нарежда:
- Умори те таа пукницаа... Съсипа та, Колее... На човек не мязаш вечее...
Махнах с ръка и си мушнах главата под възглавницата, белким не чувам, ама не би. И тук направих грешката. Ама пустата му жена, тя беше виновна, мамка и!
Станах от леглото, облякох се надве-натри и право при комшията. У тях е поне спокойно. Неговата чума пукна лани, а децата му се пръснаха, като пилци из града. Миряса къщата, видя бял свят човекът. И пиенето му - пиене, и сънят му - сън!
Бутнах вратичката и право в стаята: ...