Глава шеста
Таксито летеше към Университетската болница с бясна скорост. Професорът беше обещал сериозен бакшиш на шофьора и той не спазваше никакви знаци. Натискаше клаксона и газта до дупка. Ако го някой го спреше, имаше оправдание, караше лекар-хирург за спешен случай. Таксиметраджията се оказа печен шофьор и взимаше завоите по корем. Покрай полицаите минаваше като покрай пътен знак. На няколко пъти щяха да се блъснат, но шофьорът виртуозно избягваше катастрофата. Бил каскадьор, се похвали той, докато Борис вадеше обещаната сума.
Влезе директно при главния лекар на болницата. Д-р Попов му беше състудент и се познаваха отлично. Даже няколко години бяха работили заедно. Разделиха се, когато двамата избраха да специализират. Попов стана гинеколог, а по-късно премина на административна работа.
Попов беше в кабинета си и разговаряше с една от лекарките от интензивното, която му докладваше за състоянието на пострадалите при катастрофата с крана. Беше истинско чудо, че бяха загинали само т ...