Реплики
Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По средатата на... хмм. Цветни сте, комерсиални чирoзи такива. Лятото бавно лекува подаграта от краката ви, а есента ще я върне с пълна сила. Я, аз пиша стихотворно. "Не ме е срам!" е реплика на всеки, който яде козунака на ближния си. За яйцата - или хубаво, или нищо. „Консервите се познават от сутринта”, казал някой. Аз, понеже съм тъп и неромантичен, им гледам срока на годност. – Миличко, отрови ли се от консервата? – Разбира се, че не скъпи - усмихна се на косата си блондинката. После повърна някаква зелена течност. – О, и аз слушам радио понякога, но Вие прекалявате, господине. Нарязах лука и сложих мазнината на огъня. Свечерява се, понякога разбира се. - От самосебе си ли? - От самотебе си, просъска агент 00 и после предпочете розовата тоалетна хартия. Докато свирех на арфа, с крайчеца на окото си пишех тези думи. Печатните грешки са просто окапали мигли. – За кое? - попита Попита. Страхилчо извади пистолета си от кобура и хладнокръвно я застреля. После духна в дулото и отиде да пие чай от маточина. -Той е полезен! - си помислих, докато гледах бензинопила на съседа. - Той е полезен! - си помисли Помисли, докато бавно умираше. После всички потънахме бавно в земята като семейство Всички.
© Петър Станев All rights reserved.
