Mar 20, 2019, 6:12 PM

Ретроспективно 

  Prose » Narratives
2161 15 26
14 min reading
Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“... можеше да чуя и по-късно. Спомняш ли си онази вечер, когато изкрещях: „Ник, нашето бебе проходи!“ Ти се появи на вратата на стаята, а Крис направи още две плахи крачки и протегна ръчички да го гушна. Тогава беше на десет месеца. Бързаше да проходи и да проговори, за да те зарадва. Може би усещаше, че времето, което ни е било отредено да сме заедно изтича. Месец по-късно доктор Федър ти беше казал: „ Е, Никола!“ – с ударение на последната сричка, както французите произнасят Николай, – „Оттук - нататък може би... с нетрадиционна медицина, може би... със силна воля... Имаш малък син и съпруга, които много те обичат! Но, за съжаление нашата химиотерапия вече не дава ефект. Няма смисъл да се лъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Борисова All rights reserved.

The work is a contestant:

Монолог »

3 place

Random works
: ??:??