Dec 18, 2020, 10:40 PM

Ревност

872 0 0
3 min reading

   Измина време откакто Николай, като гръм от ясно небе, си тръгна от дома им. Не остави знак, нито дума,  написана на   листче, забодено с карфица, както имаше навик да оставя съобщения. Отначало хората шушукаха, но после стана публична тайна какво се беше случило. Николай живеел с някаква брокерка, казвала се Лия. Първото, което си помисли Стефана, бе краткото име на жената като на кучка. Кучкарите кръщават любимците си така, за по-лесно    запомняне. Веднъж я мерна - лъскава дама с вирната брадичка и самочувствие - личеше си. После си зададе въпроса с какво отстъпва на това самоуверено същество, което нахлу в нейната територия без задръжки и угризения?Последва и отговорът - с нищо! Само трябва да се  вземе в ръце. Идеше и да маркира нейното си пространство, както правят хиените, грижливо  да го обхожда и брани от натрапници. Също като хищнците с най- яка захапка, със зъби и нокти да защитават тяхното  си. И още - да предупреждава неканените, като маркира собствеността си. Засмя се със задоволство на хрумването. Всъщност тя - Стефана, е алфа женската и трябва да се знае кой е лидерът. Ще смачка всяка  разпръснала безцеремонно кодовете на секса в нейната територия... Така беше през деня, но нощем я връхлитаха угризения, съмнения, прозрения.  Спомни си с горчивина как свикна да бъде отбягвана, как се научи да си  затваря очите пред все по-честите закъснения и отсъствия на Николай, да не споделя мъката, вълненията и ревността си. Стараеше се да изглежда добре, но и да  демонстрира превъзходството си. Това беше нещо като  отмъщение за перченето му. Сега нещата се бяха променили. Откакто той си тръгна, светът сякаш се сгромоляса. Трябваше сама да се справя  с всичко, но и  да се превърне в нещо като войнстваща амазонка, заради едната чест. Започна да чете "библиите" за самоусъвършенстване. Модерният човек трябва да е наясно с мантрите, чакрите, здравословните храни, медитирането, йогизма, за да е силен. Посети курс "Женски имидж и харизма." Така тръгна новият и живот и макар болезнено наранена, повтаряше си, че  държи в ръцете си положението и суровата разплата предстои.

      Един ден, вече със самочувствие и решена да нанесе решителния удар, се погледна в огледалото и онемя. Там видя лицето на една друга Стефана и се ужаси. Изразът беше различен от намеренията. Почувства се като беззащитно животно в очите, на което няма и следа от упрек или агресия. Къде отиде самката с яката захапка, готова яростно да разкъса всеки посегнал на нейното?

     Времето летеше, а викът на болката се сподави и заприлича на стон, по-скоро скимтене след нанесен удар. Истината за живота и се бе настанила безучастна и неумолима, затрупала светлината с всичкия си мрак. Няма нищо вечно, каза си. И любовта също не е вечна, повтаряше си. Всъщност защо да не  е като  онази врана, която оцеляла след потопа, за да съобщава, че бедата е отминала? Но тя не беше нито врана, нито имаше потоп, погълнал сътвореното от любовта. И защо тя - Стефана, трябва със зъби и нокти да брани Николай от посегателства? Как можеш да опазиш близостта  на някого, когато той самият не я желае? И нима този, който твори зло, дори и да не го осъзнава, не е за добро? Изчезна някъде вдън земята   наперената дама с вирнатата брадичка, която трябваше да бъде смазана, а Николай - опазен.

    В една безсънна и самотна нощ Стефана призова на помощ Господ, но в пламналата и глава се завъртя бясно думичката "ревност". Даже съзря тази проклетница, обрасла в кълбо от грозота и глупост. От стомаха и запълзя нагоре гадене... Втурна се към тъмния прозорец. Някъде от дълбините на мрака, все пак притаена, очакваше часа си зората.

      

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jordan Kalaykov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...