Измина време откакто Николай, като гръм от ясно небе, си тръгна от дома им. Не остави знак, нито дума, написана на листче, забодено с карфица, както имаше навик да оставя съобщения. Отначало хората шушукаха, но после стана публична тайна какво се беше случило. Николай живеел с някаква брокерка, казвала се Лия. Първото, което си помисли Стефана, бе краткото име на жената като на кучка. Кучкарите кръщават любимците си така, за по-лесно запомняне. Веднъж я мерна - лъскава дама с вирната брадичка и самочувствие - личеше си. После си зададе въпроса с какво отстъпва на това самоуверено същество, което нахлу в нейната територия без задръжки и угризения?Последва и отговорът - с нищо! Само трябва да се вземе в ръце. Идеше и да маркира нейното си пространство, както правят хиените, грижливо да го обхожда и брани от натрапници. Също като хищнците с най- яка захапка, със зъби и нокти да защитават тяхното си. И още - да предупреждава неканените, като маркира собствеността си. Засмя се със задоволство на хрумването. Всъщност тя - Стефана, е алфа женската и трябва да се знае кой е лидерът. Ще смачка всяка разпръснала безцеремонно кодовете на секса в нейната територия... Така беше през деня, но нощем я връхлитаха угризения, съмнения, прозрения. Спомни си с горчивина как свикна да бъде отбягвана, как се научи да си затваря очите пред все по-честите закъснения и отсъствия на Николай, да не споделя мъката, вълненията и ревността си. Стараеше се да изглежда добре, но и да демонстрира превъзходството си. Това беше нещо като отмъщение за перченето му. Сега нещата се бяха променили. Откакто той си тръгна, светът сякаш се сгромоляса. Трябваше сама да се справя с всичко, но и да се превърне в нещо като войнстваща амазонка, заради едната чест. Започна да чете "библиите" за самоусъвършенстване. Модерният човек трябва да е наясно с мантрите, чакрите, здравословните храни, медитирането, йогизма, за да е силен. Посети курс "Женски имидж и харизма." Така тръгна новият и живот и макар болезнено наранена, повтаряше си, че държи в ръцете си положението и суровата разплата предстои.
Един ден, вече със самочувствие и решена да нанесе решителния удар, се погледна в огледалото и онемя. Там видя лицето на една друга Стефана и се ужаси. Изразът беше различен от намеренията. Почувства се като беззащитно животно в очите, на което няма и следа от упрек или агресия. Къде отиде самката с яката захапка, готова яростно да разкъса всеки посегнал на нейното?
Времето летеше, а викът на болката се сподави и заприлича на стон, по-скоро скимтене след нанесен удар. Истината за живота и се бе настанила безучастна и неумолима, затрупала светлината с всичкия си мрак. Няма нищо вечно, каза си. И любовта също не е вечна, повтаряше си. Всъщност защо да не е като онази врана, която оцеляла след потопа, за да съобщава, че бедата е отминала? Но тя не беше нито врана, нито имаше потоп, погълнал сътвореното от любовта. И защо тя - Стефана, трябва със зъби и нокти да брани Николай от посегателства? Как можеш да опазиш близостта на някого, когато той самият не я желае? И нима този, който твори зло, дори и да не го осъзнава, не е за добро? Изчезна някъде вдън земята наперената дама с вирнатата брадичка, която трябваше да бъде смазана, а Николай - опазен.
В една безсънна и самотна нощ Стефана призова на помощ Господ, но в пламналата и глава се завъртя бясно думичката "ревност". Даже съзря тази проклетница, обрасла в кълбо от грозота и глупост. От стомаха и запълзя нагоре гадене... Втурна се към тъмния прозорец. Някъде от дълбините на мрака, все пак притаена, очакваше часа си зората.
© Jordan Kalaykov All rights reserved.