***
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от душата, като стара- престара забравена песен, повтаряна от уста на уста през вековете. В такива светли дни вярата, надеждата и любовта към ближния царуваха в хорските умове. Вярата да бъдеш по-добър и да ти се случва повече добро. Надеждата, че след най-тъмната нощ, винаги ще дойде утрото и то ще бъде още по-хубаво от онова, което е отминало. Любовта във всичките и проявления и нюанси на челяшката съдба.
Една такава нощ, пълна с тайнството на прераждащата се душевност, бе Бъдни вечер. Дали небето се отваряше, дали душите у челяците протягаха безплътните си ръце и ги сплитаха в игриво, но тежко хоро - никой не знаеше, но в тази нощ камбанният звън на човешките сърца затрептяваше единно, като че ...