10 min reading
***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш спи, а всичко е живо.
Анка едва издържаше режещите спазми. Тя се тресеше от заливащите я една след друга вълни на болката,а плувнало в пот трепереше тялото и. Благословена е тази жена, надарена да дава началото и да превъзмогва края му, но в мъка е всичко – и раждането, и смъртта,… и всичко помежду тях. С мъката трябваше да се живее, но не трябваше на мъка да се става. Искаше се сърце! Сърцето, познало болката, бързо разбираше къде е скрито доброто и не го отскубваше – хранеше го, за да расте.
Слава се опитваше да помогне на чедото си, стискаше влажната гореща ръка, милваше страните, но знаеше – всичко трябваше да се преживее.Трудно беше това раждане. Времето се точеше, бавно, тежко, горчиво, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up