Жената седеше унило и не обръщаше внимание на шума около себе си. Въпреки че хората се стараеха да говорят тихо, шепотът им сякаш изпълваше цялата зала. Тя не искаше да вдигне глава, защото срещу нея стоеше нейната първа любов, мъжът на живота ѝ, който след малко щеше да стане бившият ѝ съпруг.
Първите години след сватбата и двамата бяха доволни, че тя не забременяваше – градяха кариерите си с успех. Когато най-после решиха да имат дете, се сблъскаха с най-неприятната истина – тя не можеше да има деца.
Оттогава отношението на съпруга ѝ се промени. Не, не беше груб или студен, но се отнасяше към нея като болно дете... неизлечимо болно, което щеше да си отиде един ден. А и тя беше оставила всички решения в неговите ръце. Зарови се в кариерата си. Защити докторска степен и беше назначена на по-висока позиция. Когато му съобщи новината, той я поздрави, пожелавайки ѝ още по-големи успехи. Но безразличието в гласа му я прободе в сърцето.
– Мила, не искам да се занимаваш повече с домакинската ...