Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:

Гацо Френския е най-добрият ми приетел. И не ми се сърди, кога наместо да му кажем „Гацо, това-онова...", му викам „Френски, това-онова...". И нема как да ми се сърди. Кога човек получи прекор, най-вероятно го е заслужил и он така му лепва, че го носи до гроб, па и после живите го споменуват с прекоро, а не с рожденото му име. Виж, дали у отатъшния живот човек отива с прекоро си, ели с кращелното от цръквата, засега още не знам, но некой ден ше проверим... Та как казах човек си носи прекоро цел живот, но има и некои изклучения. Гацо е такова изклучение. Прекоро му не винаги е бил Френския. От най-ранно децство си спомнам, че му викахме Гацо Напиканио. Чесно казано не си го спомням напикан, ама Игнат Дръвнико разправаше налево и надесно, че като сме играле летно време по улицата, Гацо се е бил с мокри гащи. Според мене това си е живо отмъщение от страна на Дръвнико, щото Гацо му измисли неговио прекор, но както и да е... Приказката ми е за това, че кога прекоро на човек не е според заслугите, може и да се променя. Както и стана с Гацовия. Като тръгнахме на училище, него вече го беше много срам от прекоро и се чудеше как да го мане. И сигур много е мислил, ама го е измислил! И еднаж у училище у час по трудово Гацо зема френскио клуч, сложи го до носа си и попита на висок глас „А бе тоя клуч не ви ли прелича на мойо нос?". Сички се засмехме и от тоя ден Гацо стана „Френскио клуч", после остана само „Френскио"... И много се гордееше с прекоро си, и как не  - тогаз Железната завеса правеше така, че сичко френско да изглежда романтично и корекомско... И гледайте кво нещо е живото, според мене и прекоро действа на живото на даден човек. Ето, като отраснахме и доде Демокрацията, Гацо си фана чукалата и замина на работа у Францията. Що не заминах язе, ели па Дръвнико? Ели па що не замина у Германия Гацо? Най-вероятно заради прекоро си замина Френскио у Францията. И ако беше със груба селска душа преди да замине, то кога се върна, едвам го познахме. Беше се умешал у Париж с ентелегенция и художници, сам беше продал неколко картине в Монмартр, ели поне така ни каза. А кога го питахме „Що се върна?", каза че нанагорно му се видела амалската работа на рибната борса, па и носталгията много го мъчила... Обаче айде сичко това е у миналото. Ами и сега прекоро му действа на Гацо. Нели помните оня енцидент отпреди два месеца? Я да земем да ви го припомним, като последно дуказателство как прекоро действа на даден човек...

Един ден, през януари беше, таман фъргах дръва у печката, че Гертруда да спретне нещо за апване и от къде Гацови се разнесе първом женски писък, после мъжки рев и после пак женски писък, и пак мъжки рев. Мойта Гертруда рипна и викна „Търчи бърже, Марко, че нещо лошо стана!". И язе утърчех, как си бех по терлици и кво да вида! А бе то не е за разправане, че голема срамота, ама ше ви кажем. Гацо и Цеца голи голенички! Как ги е майка родила! Поприкриа се криво-лево и пъшкат „Марко, бърже пали колата за болницата, че си ойдохме!". И язе без да питам кво е станало, отърчех обратно у назе, запалих жигулето и айде газ у тех. Таман се беха пооблекли они, качих ги на колата и право къмто Павликени отпраших. И ги питам „Що стана бе, ора, разправайте!", они мълчат и само се споглеждат. Язе обаче нахален „Айде бе, чунким не си знаем кътните заби, та сега ше мълчите!" И они зеха да расправат. Наранил Гацо стоката, свършил едно-друго и решил да сготви нещо за обед. У наше село от мъжете сал Гацо готви, нели ви казах, че се прави на кавалер. И почнал он да прави палачинке, а Цеца била у другата соба, ама по некое време и замересало на убаво и влезнала да види што става. Па като видела как Гацо се е развъртел и метка палачинкете камто тавано, изеднаж на Цеца и станало много горещо и сгодно... И рекла и она да го зарадва, поразфърляла се леко-леко, да не я чуе мажо и  и оп - фърлила се връз него и после плъзнала надоле-надоле, да му обясни оти му викат Гацо Френския... Усетил он накъде бие работата и зел и он да се разфърга. От мен да знаете, един мъж много бърже може да се съблече! И почнала Цеца да милва Гацо, и други работи почнала да му прави и не се  знае на кой му било по-убаво, ама по едно време замерисало на изгореле палачинке. И понеже биле до печката - Гацо прав, Цеца клекнала, пресегнал се Гацо, фанал тигано и фърлил палачинката у въздухо да я преметне, ама не успел да я улови с тигано и она се залепила за гърбо на Цеца... От болка пръвата работа, дето направила она, била да стисне зъбе, па после изпищела. Добре ама устата и била пълна, кога стиснала зъбе и тогаз от болка изревал Гацо и без да се усети, един вид рефлекс значи - луууууп с тигано у главата на Цеца. След ударо с тигана она изпищела втори път и втори път стиснала заби. Тогаз и Гацо изревал за втори път. И така у тоя поредък и ние с Гертруда чухме писъците... А бе луди ора - да готват по време на секс! Разправат ми го сичко това пострадалете на път за Павликени, а язе се заливам от смех, а жигулето ту у лево ту у десно, как не се блъснахме - не знам. Последствията беха на Цеца изгорел граб втора степен и кумоцио на главата, а на Гацо наранено мъжко достойнство у неизвесна степен, до следващата неделя, кога при изпробване на увреденио инструмент се оказало, че не е много голема степента... Е, да ви разправам как и доктурите у болницата изпадаха от смех като разбраха за раните, нема смисъл. После една неделя Гацо малко се сърдеше, кога чуеше „Френски!", ама като разбра, че нема да има трайни последици на инструменто, му мина и спре да се сърди...

Та гледайте кво нещо е живото. Сметам, че тая случка се случи на Гацо Френския, единствено защото прекоро му е такъв... Както и случката с Игнат Дравнико, кога жена му го използва за дравник. Ама за тая случка - друг път!