Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:
Как прекоро на Гацо Френския му влияе у живото
Гацо Френския е най-добрият ми приетел. И не ми се сърди, кога наместо да му кажем „Гацо, това-онова...", му викам „Френски, това-онова...". И нема как да ми се сърди. Кога човек получи прекор, най-вероятно го е заслужил и он така му лепва, че го носи до гроб, па и после живите го споменуват с прекоро, а не с рожденото му име. Виж, дали у отатъшния живот човек отива с прекоро си, ели с кращелното от цръквата, засега още не знам, но некой ден ше проверим... Та как казах човек си носи ...