Това се случи на хора, които познавах. Те бяха мои приятели, затова реших да разкажа историята им като приказка, в която липсва щастливият край.

Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в който момичето видяло момчето истински и Слънцето изгряло. Сближили се. Станали приятели. Били постоянно заедно, но тя знаела, че иска повече. Всичко било чудесно за тях. Така минала година. Децата завършили началното си образование и за момичето завалели предложения от други училища. Тя приела. Преместила се в друго училище, в същия град, но не събрала смелост да каже на момчето за това.
Минали три години за момичето с новите си приятели на новото място. Дори не споменавала момчето, но не успяла да го забрави. Не се били срещали през цялото това време, но един ден това се случило и отново пламнали чувствата ù. Този път тя събрала смелост и му признала как се чувства. Отговорът му обаче не бил добър. Той казал, че не се интересува от това. Ядосана и влюбена, забила нокти в ръката си и издрала името му. Седяла сама в локва кръв.

 Било много тежко за момичето. Виждала го постоянно, но само се поглеждали и подминавали. Въпреки всичко тя таяла надежда. Започнали бавно да се сближават. Той ù се усмихвал и я гледал постоянно. Една вечер тя отишла на парти, за да го види. И го видяла - целувал друго момиче. Проплакала.
 На следващото парти тя пила. Била отчаяна и пияна - лесна. Срещнала някакво момче и то я целунало. Нейният любим видял това. Но това далеч не било лошото. По-късно научила, че момчето, което я е целунало, е искало само да вбеси любимия ù. Той бил разочарован от нея, а тя - съкрушена. Плачела. Страдала. Опитала да се лиши от живота си.
  След известно време приятелите ù успели да я върнат на крака. Било трудно. Момчето не искало и да чуе за нея. Дните ù минавали в усилия да не мисли да него. Видела ли го отново, забивала нокти в ръката си и прехапвала силно устни. Болка прерязвала стомаха ù. Винаги криела ръката си и не поглеждала името му. Всички знаели, че няма да издържи дълго така. По-точно, 6 месеца.
   На 27 юни написала дълго любовно писмо и взела шепа хапчета. Открили я приятелите ù. Бележката била в ръката ù. Най-добрата ù приятелка дала писмото на момчето, без да каже нищо. Той прочел чувствата ù и от окото му капнала сълза. Веднага я потърсил. Тогава разбрал за това, което е направила. Изтичал на гроба ù. Намерел плик с името си. Рисунките ù. Всички нейни сънища. ТЕ - прегърнати. Било истинско...  Скоро след това той прерязал вените си на същото място, където тя била издрала името му. Открили го на гроба ù. До него имало бележка, прободена с кървав нож.    "Прости ми. Обичах те!"