„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -15

Разказ №15

Маймунска бутафория

„Седенките са „магически“ сборища. Там и само там понякога „покълват“, „зреят“ и „разцъфтяват“... невъзможни за биване неща!“

Разказвачът

I.

- Чули, ма, Чуро? - обърна се една от четирите бабички на седянката към тъкмо настаняващата се сред останалите 3 своя посестрима.

- К’во да чуя, ма, Пено? - тросна й се заговорената. - Я да не съм като тебе слободна, та да слушам щяло и не щяло?!

- К’во, к’во, ма, Пено?! - наостриха слух другите две бабички - Цена и Гена. - К’во да сме чули?

- А ма и вий ли не знайте, пък уж за доста ушати минувате?! - учуди се Пена. - Новината още от заранта по всичкото село е „плъпнала“, пък вий, най- изпидепцаните клюкарки във вилаета ни, да не знайте!

- Е, кажи, ма, Пено! - хвърли й пълен с очакване поглед Чура. - Кажи, наместо само да ни забаламосваш със „знайте ли/не знайте ли“! Явно ти знайш, ама на малко нящо халосана се прайш!

- Дена, от горнята махала - сниши тон Пена.

- Радена, тъй ли? - осведоми се Цена.

- Дена на Кънчо, дето му откриха въшки миналата година, та требваше да се стриже, она ли, ма, Пено? - присъедини се към нея и Гена.

- Ам’чи същата, бре! - важно кимна Пена.

- Па к’во за ней? - все по-нетърпеливо запита Чура.

При това Пена се приведе към трите, които, сблъсквайки главите си, ги доближиха съвсем до нейната.

- Та същата тая Дена, дружки мои, сношти... родила... маймунче! - прошепна с пресекващ дъх Пена.

- Не думай, мари Пено! - рязко се отдръпна Чура, като дружката й да я бе зашлевила.

- Как тъй?! - поотдръпнаха се и Цена и Гена. - Как тъй маймунче, мари Пено?! - невярващо додаде Цена.

- Ам’чи ей тъй, знам ли?! - извиши глас Пена. - Да н’съм го раждала аз, та да зная?!

- Как тъй маймунче, мари?! - невярващо сбърчи нос Чура, като да бе помирисала... формалдехид. - Ам’чи она Кънча с маймуна ли е цакала?!

- Нема друг начин - компетентно закима Гена. - Щом маймунче е родила, значи... с маймуна требва да се е сношавала!

- Ти пък, Гено, отде маймуна у наше село?! - тросна й се Цена. - Всекакъв добитък сме въдили и виждали тука, ама маймуни...

- Па как е станала тая работа?! - отправи любопитен поглед към Пена Чура. - Кога..., такова де..., е родила маймунчето, де?

- Нощес - придаде си тайнствен вид Пена. - Ей на, зная го от сигурен източник, както разправят по телевизора.

- Па кой е тоя сигурен източник, мари Пено? - подпита я Цена.

- Мислех да го пазя в тайна, понеже съм чувала, че източниците требвало да се не издават - озърна се наоколо си Пена, - ама вий и без туй ще разберете, като се разчуе, та ще ви река. Информацията - пак се приведе към тях и те пак главите си сблъскаха, та да ги доближат до нейната, понеже пак гласа си критически бе снижила. - Информацията - повтори - иде от Туньо Пръдльото.

- А стига бе! - плесна се по челото Чура. - Щом иде от него, верна требва да е!

- Ами да! - потвърди Гена. - Той Туньо е толкова тъп, че не може да измисли друго, нежели истината!

- Кажи, кажи, как е разбрал Туньо за тая една, види се, твърде секретна работа? - нетърпеливо подкани Пена Цена.

- Минувал покрай къщата им рано тая заран - все така шепнешком продължи Пена. - Па дорде минувал, дочул разговор между Дена и Кънчо. Она викала:

- Па дан’съм виновна аз, че таквоз се роди?!

- Мен ли питаш, ма, Дено - креснал и Кънчо. - Мен ли питаш, дето съм го правил!

- Теб, ами?! - троснала му се Дена. - Че кой друг, феланкишията ли?! Он ли ме напълни с гнусотията, от която се пръкна туй маймунче, чортовете да го вземат дано, ако и да съм му майка!...

Сетне - завърши Пена, намигвайки на дружките си многозначително... - Сетне се разплакала и Пръдльото побързал да се отдалечи, па, нали знай, че таквиз вести събирам, право при мене, милият, да ми докладва за туй едно събитие чрезвичайно...

II.

- Бабо Чавдарооо! - викна от велосипеда си едно 10-12 годишно момче, което тъкмо тогава минаваше край тях. - Баба Пешка, свекървата Раденина, нали я знайш? - удари контрата и се спря току до насядалите бабички.

Четирите стари жени се спогледаха, впивайки в момчето любопитни погледи.

- Е па знам я, как да я не знам? - потвърди Чура. - Че кой я не знай?

- Иска - кимна към горната махала малчуганът - да отидеш у них да й помогнеш с готвенето, че, нал’знайш, внуче й се роди нея нощ.

Па като изрече туй, детето пак се метна на велосипеда и изчезна сред облак прах.

- Ама че късмет! - плесна с ръце Пена. - Сега, Чуро, ще идеш и като видиш, ще ни докладваш как изглежда туй едно маймунче и що сметат да го правят - в зоологическа градина ли да го дават, да го трепят ли, да го крият ли...

- Отивам - чевръсто рипна Чура. - При туй не само че ще го видя, ами и негова снимка ще ви покажа - наш Еньа ме научи как се правят с телефона...

III.

Докато стигне у Раденини, Чура едва не пукна от любопитство. Щом пристъпи прага, първо поиска да види малкото.

- Ама само отдалеч - предупреди я развеселената баба Пешка, - та да му не лепнеш нящо, все пак вкъщи се роди, че прекалено бърже стана, та не сварихме да закараме Дена в родилното...

И ето, надникна Чура в легълцето и... що да види! Едно кротко спящо бебе, ама човешко, съвсем човешко! Е, да, леко на маймунче мязаше - с някак кривички крайници и с твърде сплескана главица, ама кълнеше се, човешко си беше! При туй - вгледа се внимателно - даже малко нещо на Кънчо наподобяваше!

„Ееех, Пено, дърта клюкарке! - подсмихна се вътрешно. - Ще ти дам аз да разбереш, та да видим оттук насетне ще ги плещиш ли, преди да си проверяваш информацията!“

IV

Късно същата вечер почука на Пенината порта. Бе минала край мястото, дето бе била седянката, но явно - вече наближаваше полунощ - трите й дружки бяха оставили веселбата за следващия ден.

- Ууу, Чуро, тили си, Мари? - рязко й отвори Пена. - Бех заспала, ама като чух, че се хлопа, тутакси рипнах, ако и да са ми дърти нозете, щото допущах, че си ти. Я кажи, кажи, как изглежда маймунчето? - сниши глас.

- Ами как? - зашепна и Чура. - Как инак, освен досущ като малко маймунче, каквото е! Ама пусто - затюхка се - баба Пешка беше там през всичкото време, та не успех да сторя ни една снимка с телефона си! Ти обаче можеш да го видиш.

- Тъй ли?! - зяпна срещу й Пена. - Н’го ли крият?

- Крият го, че как инак? - още по-тихо зашепна Чура. - Крият го, дума да няма! Ти обаче, ако станеш заран достатъчно рано, ще можеш да идеш и да го видиш, щото чух, че утре по пладне... в зоологическата градина в София щели да го карат, та да го показват като маймунска рожба от человеческа жена раждана!

- Я, я, я! - възкликна Пена. - Требва да натегна будилнико, че тая една работа хич, ама хич биля не е за изпущане!

Щом си тръгна, Чура се разсмя с глас:

„Иди, иди, мари Пено! - наслаждаваше се вътрешно на номера, който бе спогодила на наивната си приятелка. - Иди, па сетне да видим колко време у целото село за смех ще си, гиди лъжкиньо нйедна!“