РОНЯ-ХУЛИГАНКАТА И ДРАКОНЧЕТО С ИЗУМРУДЕНИТЕ ОЧИ

Всъщност, Дракончето с изумрудените очи беше рожба на две съседни гаргойли, мълчаливо чакащи дъждовната вода на ъглите върху покрива на имението. Понеже майка му и баща му бяха неподвижни, домашните феи на къщата се грижеха за него в таванското помещение, където му подсигуряваха на първо време мляко от кравата и после му постилаха да легне в дървената кошарка, останала от бебешките времена на дома.

Бяха минали почти пет месеца, когато и стопаните на имението се сдобиха с дъщеричка, която бе кръстена Вероника – с първа буква от името на едната баба и с първа буква, наричана галено Роня – на името на другата баба. Така и двете баби бяха доволни и даваха мило и драго за своята внучка.

Майката и бащата на Роня живееха съвместно и без брак, както мнозина други млади от нашия век. Просто бракът бе отмираща институция и създаваше само неприятности – къде финансови, къде законови. Бащата бе припознал своето дете и то гордо растеше с неговото име.

От съвсем малка Роня се проявяваше като хулиганка. Първите три месеца непрекъснато страдаше от колики и не можеше място да си намери, защото коремчето я тормозеше. Майка ѝ, като първескиня, се суетеше над детето си и се чудеше какво не е наред с бебето, та толкова често реве. Сменяше му капките за колики всяка седмица и докато попадне на подходящите, неприятностите с коремчето отзвучаха така, както се бяха и появили. Но времето на тишината бе относително кратко, защото започнаха да я сърбят венците с израстващите зъбки. Бебето навлезе в месеци, когато опознаваше света чрез вкусовите си рецептори и всяка попаднала му вещ я слагаше право в устата.

Когато Роня стигна десетия месец, Дракончето бе вече във възраст, в която можеше само да се грижи за себе си. Бяха му поникнали сребристи ципести крила и щом се здрачеше навън, то излиташе през прозореца на таванската мансарда, за да лови мухи и нощни пеперуди и правеше бръснещи движения, заедно с прилепите около него. Зрението му бе отлично както на слънчева светлина, така и в тъмното и нямаше нещо от което да го е страх, така че да отмени поредната си нощна разходка.

В една такава безлунна нощ то сбърка своя прозорец и влетя в детската стая. Сиянието на изумрудените му очи веднага освети стаята в нежен млечнорезедав цвят и събуди спящото в кошарката бебе. То се изправи на дървените решетки и мило се заусмихва на Дракончето, като след това му и заговори на своя си, бебешки език. Дракончето се заслуша в гукането и неочаквано разбра, че езикът не му е непознат. Тогава Роня-хулиганката опасно се надвеси над дървеното перило и полетя с главата надолу към пода. Дракончето обаче бе по-бързо от нея и пикирайки плавно, я пое още във въздуха и не позволи на бебето да се нарани от падането. Вероника го хвана за все още косматата гушка и изумруденоокият ѝ приятел прие това като знак за доверие. Каза ѝ само да се държи по-здраво и отлетя през прозореца.

Първата му работа бе да запознае родителите си и малкото момиченце, затова се отправи право към покрива на къщата. Там, в двата съседни кьоша на дома, величествено се извисяваха двете гаргойли или т.н. водоливници. Беше топла нощ и времето с нищо не подсказваше, че може да се излее дъжд, за да види Вероника как неуморно се трудят чудовищните му майка и татко. Но дори и така на човешкото дете те се видяха безкрайно интересни и то дружелюбно им кимаше с пухкавата си ръчичка и им раздаваше въздушни целувки.

Двете фантастични чудовища направиха изключение от принципите си и се събраха в единия ъгъл на покрива, като нагостиха малките с диви ягоди и горски мед. Те даже се посмяха от сърце над мита, че може да получат алергична реакция от тези толкова екологично чисти продукти. Обясниха на малчуганите, че по този начин ги държат далеч от вкуснотиите, за да има по-дълго време от тях за възрастните. И забележително, малката Роня нито за миг не се изплаши от грозните им каменни лица, напротив, приемаше ги като част от новоизлюпения си хвърковат приятел. Тя беше толкова щастлива сред тях, че непрекъснато се усмихваше и им говореше ли, говореше на бебешкия си език, непонятен за нормалните хора.

После двете малки създания продължиха нощната си разходка. Дракончето с изумрудените очи искаше на всяка цена да покаже на новата си приятелка дискотеката на светулките.

Летяха около половин час по права линия и се озоваха на пищна поляна сред гората. На нея в кръг се бяха разположили щурците и цикадите и изнасяха своя летен нощен концерт. Около тях проблясваха фосфоресциращите фенерчета на светулките и правеха невъобразима феерия от летящи светлинки. Дракончето и Роня се присъединиха към дискотеката и се завъртяха в кръг. Роня пляскаше с ръчички, докато Дракончето прелиташе от единия край на поляната до другия с момиченцето на гръб. В косите на Роня се заплетоха светулки и около главата ѝ засия ореол от живата диадема. Веселбата бе в разгара си, когато чуха самотния глас на петел. Дракончето се сепна и като предупреди Вероника да се държи здраво за врата му, набра скорост и височина.

Влетяха през прозореца, тъкмо когато родителите на малкото момиченце се бяха събрали до креватчето му и изпадайки в паника, се гласяха да звънят на 112, че детето им е изчезнало. Какво беше изумлението им, когато видяха чудната двойка да нахълтва през прозореца? Възрастните нямат богато въображение, че да приемат нормално тези неща.

Дракончето метна набързо бебето в кошчето, изсипа съдържанието на торбичката, която висеше на шията му и в която имаше полени от страстниче и родителите на Роня на мига забравиха за какво са дошли и коя бе причината за безпокойството им. За разлика от тях, прашецът от полифлора не действаше безпаметно на двете хулиганчета и те, намигайки си, си обещаха да се срещат и през следващите дни от лятото.

На сутринта Ронината майка с учудване изрови из къдравия перчем на дъщеричката си малка, едва мъждукаща светулка. И до ден днешен не можеше да си обясни как се е озовала в детската стая и най-вече как се е оплела в русолявите косички на Роня-хулиганката.