Ротманс Роял
Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (канадски вълк) и тръгвам към селото. Шосето се вие през гората. Сенчесто, птички пеят... Не, че комарите не са по-големи от тях, нооо да не развалям романтиката. До първата къща в селото и двамата с Кико си настъпвахме езиците, добре, че някаква баба се смили та ни даде водица.
Повървяхме още малко и гледам – невзрачна постройчица, с няколко разкривени стола и маси отпред, наливащи се с бира тъмни балкански субекти... Иии огромна табела "Магазин" отгоре. Кико да вържа пред "магазина" не посмях, понеже знам на какво е способен, когато реши, че трябва да ме брани. Влизаме вътре, рафтовете празни, като скакалци да са минали. Салам, помня имаше, халва, галоши, бира... И до там. Хлябът бил със записване. Цигари ми дадоха. От ръчно правените с машинка. Почтено си платих като за Ротманс Роял. На връщане ми се видя, че не във Враца, а директно в Монтана се е преместила проклетата вила. За първото дръпване от "Ротманса" няма да разказвам, само отбелязвам, че си беше преживяване... :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Отдавна вече не е така, Безжичен. Собствениците сега са други, магазинът - благоустроен, от пиле мляко има вътре. Много си зависи и от стопаните, както във всяка една работа, явно предните са били мърльовци.
