РRО АRIS ЕТ FОСIS*
Сряза ампулата, изля съдържанието й в чаша шампанско и го изпи. После разтвори писмото от Памела и зачете:
„...Много ми се иска да дойда, искаш ли да дойда другата седмица, ще ме чакаш ли на летището? Ще преподавам, представяш ли си? Малко ме е страх, имам нужда от теб. Трябва на всяка цена да те видя, преди да започна... Никога не съм предполагала, че ще преподавам в университет... О, това е чудесно, представяш ли си? Аз, д-р Памела Бъниан, д-р Бъниан... Как ти звучи? Не, на всяка цена искам да те видя, преди да изляза пред истинска аудитория. Мислиш ли, че ще се справя? Трябва да се справя, нали?!..."
Той придърпа празния лист, който си беше приготвил. „... Все още не чувствам нищо. Да, Памела, ще се справиш. Памела ще се справи. Мисълта, че вече го изпих, сега е единствената, която имам. Памела ще се справи, ще й бъде трудно два-три месеца, докато чете история на английската литература. Например какво ли би казала за Уилям Такъри? Все още не чувствам нищо. Уилям Т ...