Тъмно е, студено е. Слабата светлина, идваща от мъждукащата лампа над нас, едва осветяваше лицата ни, по които имаше изписани страх, страх от късмета, страх от числата… едно от шест… Знаех, че започна ли, играя за живота си. Той взе студеното оръжие и по челото му се стече капка пот, която падна на масата. Щрак. Времето спря за части от секундата. По лицето на човека срещу мен се изписа загадъчна и самодоволна усмивка. Бавно свали оръжието от слепоочието си и го плъзна по масата. Погледна ме в очите, но аз не се поддадох на атаката му, усмихнах се в отговор, взех револвера и го допрях в главата си. Поех си въздух и вдишах дълбоко. Щрак. Измръзнах за секунди, но не показах никаква емоция. Опитвах се да блъфирам, не исках да издавам чувствата, които бяха в мен. Свалих оръжието и издишах голямата глътка въздух от дробовете ми. Беше негов ред, но той не показа и грам емоция, дали можеше да блъфира толкова добре или просто беше сигурен в късмета си, не знам. Сложих Нагана на масата, в този ...