Руски истории
Към края на май 1988 година (само 23 годишен) заминах да работя в Русия(тогава се наричаше СССР или накратко Съветски съюз). Много нерви ми костваше това заминаване. На първо място, скарах се гаджето си (отивах все пак в страната на многото жени), после и родителите ми бяха против (сестра ми се ожени и трябваше някой да има при тях, макар че бяха още работещи) и най-накрая - от работата не ме пускаха. Както и да е, с много усилия и връзки заминах. След тридневно пътуване с влак, пристигнахме. Голям град, почти милион жители. На брега на река Волга и близо до Москва (само на някакви си шестстотин километра). Настаниха ни в хотел в центъра на града. Самичък в стая, с телевизор, телефон, всичко лукс. Всеки ден минава камериерка и почиства стаите. Идилия. Още първата вечер излязох на дискотека с приятели. Забравих да спомена, че имаше там един съсед, малко по-голям от мен и благодарение на който се навих да дойда. Та с него и приятелите му излизаме. Дискотеката на едно корабче и плава по Волга. Такова нещо съм виждал само по филмите. Но на живо си е щур купон. Как се веселят тия хора само. Широки славянски души. Почне музика и всичко става да играе. От този момент ми почна очебола. Какво е това ли? Ами заболяха ме очите от гледане на готини жени. В нашето градче я има трийсетина симпатични жени и те все заети. А тук...
Тук си в царството на красавиците. Коя от коя... Един от нашите, Краси, ми казва:
- Монка,(така си викат всички от компанията един на друг) не бързай, наблюдавай, избирай.
Аз какво да правя, слушам. Все пак човекът имаше половин година преди мен тук стаж. Гледах, избирах, щуряхме и... хайдеее... пуснах се в оборот. Хубаво беше момето. Едно такова с дълга руса коса, като коприна мека. Не искаше веднага. Срамувало се, понеже щяло да И е за втори път (аз по-късно разбрах, че на всички все им е за втори път). Ама аз напорист. Викам и:
- На теб за втори, ама на мен ще си ми първата... рускиня.
Разбрана се оказа, пък и радостна, че е опитала ново.
Започна се един живот, където не съм го и мислил. Че съм си живял в България – да, ама тук беше...
След работа в новите дрешки и по дискотеки и ресторанти. В
ресторантите свири само жива музика. И пълни винаги... с много жени. Най-добър приятел станах с Коцето от Хасково. Наборче, много готин пич. Веселяк и щур за стотина. Все заедно с него. Колеги бяхме в работата, после в купоните пак заедно. Перипетиите ни чет нямат. Колегите ни майтапеха:
- Нашите са останали от секс само една арматура.
- Самоходни вейки...
Може да е така, ама нали има много за оправяне, а договорът е само две години. Откъде да знаем, че ще останем още две след това. И набиваме като за световно.
Нашите като се чуем и питат как съм. Ами как да съм, от супер по-супер. Да ми е мъчно ли? За кое, за големия комин на завода ли? Че тук такава природа – чист въздух, събота и неделя от другата страна на Волга на плаж. Правехме си нудистки плажове. Отидем компанията някъде на закътано и се разхвърляме по фантазия. Без да се съобразяваме, че някой може да ни види. Съобразяваме се единствено със себе си и желанията си.
.....
Още в училище ми е вървял руският език. Когато обаче пристигнах в Съюза, разбрах, че знам само половината. Защото никой не ни е учил на различните диалекти, на говоримия. И ставаха гафове. Отиваме за едни части (забравих да кажа, че там бях автомонтьор) и познатите ни колеги руснаци седят и си говорят.
- Ой, бляд (бляд – това е „ к....а” на руски, но те си я употребяват често тази дума), вчера так вырубился. Сегодня бошка лопнет.
- Да иди ты... позвал бы, не болела.
Слушам и мигам на точки. Почвам да разбирам, че „бошка и голова” са едно и също. Ама сме учили второто. Излизаме на авария с аварийката и по пътя спираме в едно село. Да си вземем храна. Влизаме с колегите в магазина и един от нашите, бързак казва:
- Дайте нас хлеп и килограм эти мальенкие ребьонки (ребьонок се пише с „е” след буква „б” и се превежда "дете").
Продавачката го гледа в шах и мат. Той пак сочи на ситната риба и вика:
- Килограм мальенкие ребьонки, ма, ни панимайш ли? И хлеб.
Вече разбрала го, тя му дава един черен хляб и килограм риба. Ребьонок е дете на руски. При вида на черния хляб, колегата вече чак започна да заеква.
- Ни панимайш ли ма, х-л-е-п. – ние през това време се спукваме от смях.
- Ааа, булка хотите.
- Каква булка, хлеп дай, хлеп на руски.
Булка било бял хляб, ама не знае човека.
.....
Най-хубаво беше, че празнувахме всички руски и български празници. Тогава си правехме яки сбирки. Все в апартаментите на някое от гаджетата. На една такава сбирка се запознах с една истинска жена. Не, че другите бяха фалшиви, но тази беше...
Събираме се значи и моята мадама ми казва, че ще закъснее. Мина час... два, не идва. Звънкам един телефон и тя ми сервира, че я поканили на друго място на рожден ден. Вкиснах се. Казвам на компанията, че щом съм сам, си тръгвам. Краси вика:
- Ай сиктир, бе Монка, зАрежи я. Сега ще ти измислим нещо за тази вечер.
Веднага мадамите си преговориха приятелките и свободна се оказа само Надежда Петровна. Идва тя, запознаваме се и купонът продължава. А Надежда е жена един път. Другата ми избледня веднага в главата. По някое време през нощта трябва да приключваме. Аз, като истински кавалер, предлагам да я изпратя. Тръгваме и след двайсетина минути стигаме до нейния апартамент. Целувам и ръка, целувам я по бузката и предлагам да се видим на другия ден отново.
- Не искаш ли да се качиш за един чай? – ме пита.
- Не ми е удобно, но...
И се качвам да пия чаша чай. Пих чай... и водка. После си легнахме. С обещанието от моя страна, че само ще спим. Ама спи ли се до чужда жена? Да не съм пенсионер, моля ви се? И почвам да я подпитвам:
- Не ти ли е горещо в тази нощница? Не ти ли стяга този сутиен? Не те ли запарват нощем бикините?
Питам я и свалям от нея всичко, което ми пречи. На гол мъж му трябва гола жена.
Не след дълго се отпочнахме. До сутринта тази жена ми скри топката. Че и през деня останахме в леглото. Ставахме само да се храним. С нея разбрах, че до тогава не съм знаел какво е да се любя. Карал съм само за единия спорт. Показа ми всичко, което го пише в дебелите книги за секса.
Започнахме да се срещаме редовно. Аз направо си се пренесох у тях. От разговорите с нея разбрах, че е разведена и има дъщеря, която учи в Москва.
- Каква дъщеря на твоите години? Че ти да не си я раждала на десет?
- Ееех, Христо! Миличък... колко ми даваш?
- Колко, колко... най-много двадесет и осем до тридесет.
- Благодаря ти, но ще се наложи да те разочаровам. На четиридесет и осем съм.
Егати и случая. Бях като гръмнат. Тази страхотна жена за тези години да изглежда така...
Но мен това не ме притеснява. И заявявам в прав текст:
- Виж сега. Не ме интересува на колко си. За мен е важно, че се разбираме и ми е страшно хубаво с теб. Ако на теб не ти харесва с мен, казваш и отлитам.
Не отлетях. Останах цяла година и нещо с нея. През това време не погледнах друга жена. Имах до себе си мечтаната.
След това тя замина да живее в Москва при дъщеря си, а аз се върнах при другите... жени. Но това са други истории.
Следва продължение...
p.s. Моля, не поставяйте оценки!
© Христо Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!!!
-
Ще започна и аз една поредица, ти ме зарази!!!
-
Ахаммм
ето от къде си се научил на интимната водка ,знаех си че нещо на руски ми звучи 
молодец такой...Голяма работа е падало при теб тогава Ицка ,браво на теб щом си удържал фронта
Поздравче ,усмихна ме приятно !!! -
Благодаря ти, Мариола!!! И на теб също!!!
Целувки!!! -
Ей на това му се вика спомени, браво!!!
И спокойни сънища, Христо!!! -
Благодаря ви, Криси и Нели!!!
Нели, ти също разказваш добре. Ще ги очаквам.
Целувки!!! -
Ицо!!!Браво, бре! Искаш ли да ти разправям истории с рускини???
В 5 сутринта бягаха само по бикини! -
Ицо, изчетох го на един дъх, имах нужда от разведряване! Браво и благодаря!!!
-
Благодаря ти, Вилдан!!! Целувки!!!
-
Чудесен разказвач и ... си!Чакам с интерес продължението!
-
Благодаря ти, Маги!!!
Целувки и за теб!!! -
Малко живяло ,много видяло! Ех, Ице, чакам и аз да видя понататък...,
много интересно разказваш. С обич. -
Благодаря, Светле!!! Целувки!!!
-
Животът е такъв, какъвто си го направим. Аз се постарах да взема почти всичко, което пожелах. И още си пожелавам и взимам
Благодаря ти, Яна!!! Целувки!!! -
Е, щом не искаш оценки, няма да ти поставям, но ми хареса много и на драго сърце бих ти написала не една, а няколко шестици.
-
Много интересни са твоите мемоари,Ице,чакам с нетърпение продължението.
-
Не съм голяма работа, Пламене. Това си е живата истина.
Ели, той самия живот си е един остров на изкушението Продължението е готово и ще го пусна.
Петинка, много неща има, но са за много червени точки.
Поздрави и целувки за всички!!! -
Абе знаех си аз, че има нещо, ама тва е... мани-мани!
Цунки по муцунки!!! -
хахахаха
Ти си само за "острова на изкушението"...
Давай продължението,че съм любопитна -
Благодаря ви, Мариета и Веси!!!
За мен думите са по-важни от една оценка.
Целувки!!! -
Поздрави, Ице!
-
Поздрав !
Очаквам продължението , Христо.
Щом такова е желанието ти , няма да натискам бутона с надпис "Оцени " , но пък мога да си пиша цифричките тук, нали ? -
Винаги трябва да има продължение, Деска!!! Иначе няма да е интересен животът!!!
Мила, това е мое желание. От днес нататък моите неща да не бъдат оценявани цифрово. Когато стана пак ученик, тогава...
А какво ти пречи и ти да разказваш?
Благодаря ви, момичета!!! Целувки!!! -
Хммм... че защо пък без оценки? Ама хайде, като си рекъл...
Здоровый пацан ты, Ицка - очень здоровый... хороший даже как мне хочется рассказать тебе нещичко ама на ушенце... Ше има водка и селедка, и на главе тефало-сковородка... И ше ни бият и двамата тогава, пък колко части ще има разказа... не ми се мисли -
Хммм, и аз чакам продължението с интерес...!!!
-
Има и още, Мери!
Благодаря и на теб!!! Целувки!!! -
Увлекателна историйка, Ице! Да напишеш ощее
-
И от приятно, кога намира време за полезно
Хехехе, че и скромен, било му за първи път
Ще я видим тая работа! -
На работа бях, Люска. Цели четири години. Но съчетавах полезното с приятното.
Благодаря ти!!! Целувки!!! -
Лелееее, ама ти там на работа ли си бил или по други работи?
Молодец си кмете, молодец! Чакам продълженоето!
Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Започвам да чета втората част.