Руски истории (част втора)
През есента на 1988 година ни наградиха с екскурзия до град Толиати. Да посетим завода на „Lada”. Награда за отличната подготовка на техниката за зимата. Бяха ни проверили от КАТ – България и от СССР и останали доволни. Отиваме цялата бригада. С отбивка през град Куйбишев (сега Самара). Красиви градове. Чисти и с приветливи хора.
В Толиати, в завода на „Lada” ми направи впечатление, че всичко вътре съм го виждал, когато са показвали как се правят западните коли (по телевизията). Поточните линии и всичко останало. Вътре, в самия завод - чистота. Няма боклуци, нищо.
Другото, което ми направи впечатление там, е (виждал съм го и в други техни предприятия), че имат определени места за пушене. Не можеш да видиш човек да се шляе с цигара в ръка. Въобще няма и шляещи се. Както беше при нас в онези години, когато градяхме социализъм. Обаче на всеки час-два - по пет минути „перекур”. Един вид – по цигара, а не да си перкат... еди какво си.
Разхождаме се из Толиати и срещаме едно момиче с куче. Афганска хрътка. Тогава тази порода още бяха рядкост там. Спираме при нея и завързваме разговор.
- Как се казва? – пита Краси.
- Сучка – отговаря момичето. – Странно име, нали?
Нашият колега, който „разбираше” много езика пита пак:
- Да суче не е ли голямо? Ама как му е името?
- Сучка се казва.
- А като спре да суче, как ще го кръстиш? – при което ние пак изпадаме в див смях.
.....
Имахме един приятел – Стьопа. Бяхме му направили някаква услуга и той ни покани на гости у тях. Живееше в съседното село, на десетина километра от града. Взимаме такси и сме у тях. Човекът доволен, че сме го уважили и в градината сложил богата маса. И ние не отидохме с празни ръце. Традиция беше, като се ходи на гости, да се носи бутилка. А ние занесохме бутилка домашна ракия, джин и естествено, модерното тогава, бренди „Слънчев бряг”. Сядаме и почваме. Обаче при нас нали знаете как е, пийваш бавничко и мезиш. При тях е с тостове. Наливат, казва се тоста и се пие на екс. Почнахме и караме къде по български, къде по руски. По някое време Стьопата решава да скрепим дружбата. Донася една водна чаша, налива я с водка и подава.
- Хайде сега – за дружбата (този тост се пие от едно чаша).
Спогледахме се с Коцето и Краси, ама няма да обиждаме човека, я. Пие Коцето на екс... и сяда без думи. Пия аз... и изпадам до него. Наредихме се и четиримата като шишета, само картина без звук. Идва жената на Стьопата, поглежда ни и плясва с ръце.
- Ой, мои хорошие!
.....
Като подхванах темата с пиенето, ще спомена и за руските сватби. Покани ни наш приятел, Сашката. Жени се сестра му. Тя е бивше гадже на Коцето и от там се познават. Коцето и сестра му се разделиха, но Саша си остана приятел на цялата ни компания. Страхотен човек. Служил в Афганистан и много е преживял там. Когато ни покани на сватбата, ни стана страшно приятно. Същият ден, в съботата, се случи, че бяхме на работа извънредно и закъсняхме с половин час. Веселата част беше почнала, когато ние пристигнахме. Там сватбите си имат водещ. Влизаме и водещият, осведомен кои сме, съобщава:
- Дошли са наши български приятели. Но понеже са закъснели, ще ги изчакаме да изпият своите „щрафные”(наказателни) тоста.
Докато дойдем, са казани два тоста. Спира сватбата и чакат да си ги изпием. Пак се споглеждаме, ама няма да спираме веселбата на стотина човека, я. Щом изпихме и втория тост (на екс и двата, естествено), получаваме бурни аплодисменти и целувки от булката. Значело, че ще е щастлив бракът И.
С това се изчерпа официалното внимание към нас. И се почна неофициалното. Наздравици, скрити свалки, дадени телефони...
По някое време пускат Ламбадата. Помните ли я? Песента, танците. Ако ме накарате да я танцувам, няма да мога. Обаче щом си взема стотина грама вътрешно и почвам да усещам ритъма. Та пускат Ламбадата и аз, с пияната си тиква, рипам, хващам някяква жена и почваме на дансинга сам-сами пред всички. За да е пълно шоуто, Коцето се пренася до нас с друга. Не след дълго дансингът се изпълни с танцуващи двойки. Като свърши музиката и седнахме, заварихме Краси да се залива от смях.
- Монкиии!... Ама какви готини бяхте... само не разбрах накрая на втората Ламбада защо танцувахте двамата един с друг.
Е, то и ние ако знаехме... Симпатяги. Такива работи с нас.
.....
Празнуваме рождения ден на Краси. Саша му подарява един рог, не помня от какво беше. Много красив, извит такъв. Напълва го с водка и го подава.
- Ако го изпиеш на екс, ще те призная за мъж.
Да, ама Краси е мъж, та дрънка. Много прилича на артиста Чък Норис. Същият като визия. Изпи го, без да му мигне окото и трепне ръката. Не съм ви казвал, че и Краси, и Коцето са родом от Хасково и са тренирали с анасонлийка. Та някаква си купешка водка ще ги уплаши.
Сашата казва:
- Сега ще пием като хусарите.
- А как пият те? – го питаме.
- Ръката държи чашата на нивото на устата. Най-старшият казва тоста – „Господа офицеры, вся пиющая и непиющая сволоч (гад), встретимся под столом (масата)!” – и всички пият на екс.
И хусари станахме, и като казаци се напихме, а накрая завършихме като прасета. Те така.
© Христо Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!!! Целувки!!!
-
Най- после и аз ти прочетох вторите истории. Прекрасни са.На млади години правихме същите сбирки , макар и тук в моя град и мъжете все тостове вдигаха за екс и пееха безкрай една руска песен-
У папа бьiла сабака,
он ее" любил,
она съела кусок мясо
он ее" убил
убил и закопал
и на могилку написал-
у папа бьила сабака ......
не знам колко е вярно , но се пееше безкрай.Върна ме ,Ице, там някога.С много обич. -
Хорошо вспомнить, а! Страхотно пишеш на тези теми, то пък на другите...!!!
-
Жени, Мариета, благодаря ви!!!
Случки много, само времето напоследък е малко и се вписвам на ръба. Но има какво да предложа още.
Целувки и спокойна нощ!!! -
Поправка : БЕЛЕЖКАР !
-
Хахахахах !
Поздравления, Христо !
Смях се на глас.
Ако не те мързи или се сетиш за още някои случки от живота си - давай ! Ще ги четем с удоволствие.
И сега ще извърша един голям грях с една голяма 6-ца, че ме нерви мълчаливия двойкар.
Поздрави !
-
забравих...разказваш невероятно увлекателно!
-
хахаха...Ти си коляма капия Ице!
Чакам продължение!
/затисках си устата от смях, да не ме чуе моят, че какъвто се е вкиснал с новите мебели/ -
Благодаря ви!!!
Целувки!!! -
Това са долни инсинуации!!! Ицо, как може да лъжеш така?! В Съветския съюз не съм чула да се пие чак толкова много. Чак пък на екс, па знае ли човек. Другия път КАТО СЕ ВИДИМЕ ако знаеш какво те чака?!
-
Благодаря отново на абсолютно всички, които се отбиват при мен!!!
Ели, какво да кажа за анонимковците. Те горките само това умеят. Навярно и в животът са такива, анонимни. И ми завиждат, защото аз правя нещо, което те явно не умеят. Завиждат ми, че живея животът си интересно, заобиколен с приятели. Завиждат ми, че спомените ми са хубави. Нека си мислят, че ме ядосват. Не ми пука за тях. За мен са нищо, далеч под нулата.
Към останалите - Мили мои, животът ни предлага много възможности. Не трябва да ги изпускаме. И после спомените ни ще са отлични!!!
Спокойна нощ и целувки!!! -
Когато пукна, няма да умра
и свежа ще е мойта кожа
защото алкохолът който съм изпил
не ще й позволи да се разложи...
Това не съм го измислил аз... Признавам си! -
Не съм влизала десетина дена в сайта ,но знам къде първо да надникна.Поздрвче Ице много хубави разкази и стихове си написал отново!Увлекателни четива ,очаквам с нетърпение следващите !!!
-
Колко ли още такива историйки имаш за разказване? Чакаме ги! Благодаря, Ицо, ободри ме!
-
Оффф, а да се напиеш със Самогон?! Опитвал ли си, а?
-
Пък аз коментара на Елишка го чета
пиеш много увлекателно и взе, че много ми
хареса и те поздравявам с увлекателността
изобщо!!! -
Интересни са твоите руски истории!
-
Наздраве,Романтико!!!Пийни още малко и всичко ще си признаеш...
-
Ице, не съм пила с руснаци, ама с нашите българи е още по-интересно!
Визирам теб де...!
Айде, от мен да мине - и другите!
Цунки! -
Продължавай да ни радваш !
Въпреки анонимните завиждащи ! -
Ице,твоите "приятели" с 2-ките те преследват
Някой много ти завижда -
Такива мисли не ме напускат никогаИзбягат ли, зле е тогава...
-
Аз и затова вече казвам, че не пия Че като пийна така ми идват едни мисли - не е за разправяне... Можеш да си представиш
-
Аз първият път, когато пих така, изпаднах като талпа. Без спомени. После свикнах. Обаче беше преди много години това.
Благодаря ти, Мила!!! Целувки!!! -
Альоу! Много увлекателно пиете там бе! Чак на мен ми се припи нещо
А за тостовете - мен са ме предупредили Например - отиваме на гости. Веднага се налива чаша - за мое здраве и за децата и т.н. И пиеш - нали е за твое здраве... Обаче веднага се налива втора - за здравето на домакина и неговите деца... Но ти след първата си труп, да не говорим за втора... И ако кажеш - не мога, следва : Аааа, така значи, за твое здраве може, а за мое...!?!?! И отиде коня в ряката -
Вече съм се скарал с него(с пиенето). Карам по-кротко. От дъжд на вятър. Ама щуреенето си го продължавам.
Благодаря ти, Дарче!!! Целувки!!! -
Много я умея
Благодаря ви, Деска и Люска!!!
Целувки!!! -
Алоооо, сега пускам Ламбада и те искам на линия! Само да си закъснял и ще има щрафны Знаеш какво е, нали?
-
Благодаря ти, Ели!!!
Когато човек излезе зад граница вижда какво ли не.
А има и един виц.
" Как да познаеш българин в чужбина? Като застанеш пред някоя тоалетна и който излизайки си закопчава панталона, е нашенец."
Целувки!!! -
хахахахаха
Тва руснаците мамата си джасат
Ма и българите не падаме по-долу
Пишеш много увлекателно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави :Ралица