Руски истории (част втора)

През есента на 1988 година ни наградиха с екскурзия до град Толиати. Да посетим завода на „Lada”. Награда за отличната подготовка на техниката за зимата. Бяха ни проверили от КАТ – България и от СССР и останали доволни. Отиваме цялата бригада. С отбивка през град Куйбишев (сега Самара). Красиви градове. Чисти и с приветливи хора.
В Толиати, в завода на „Lada” ми направи впечатление, че всичко вътре съм го виждал, когато са показвали как се правят западните коли (по телевизията). Поточните линии и всичко останало. Вътре, в самия завод - чистота. Няма боклуци, нищо.
Другото, което ми направи впечатление там, е (виждал съм го и в други техни предприятия), че имат определени места за пушене. Не можеш да видиш човек да се шляе с цигара в ръка. Въобще няма и шляещи се. Както беше при нас в онези години, когато градяхме социализъм. Обаче на всеки час-два - по пет минути „перекур”. Един вид – по цигара, а не да си перкат... еди какво си.
Разхождаме се из Толиати и срещаме едно момиче с куче. Афганска хрътка. Тогава тази порода още бяха рядкост там. Спираме при нея и завързваме разговор.
-      Как се казва? – пита Краси.
-      Сучка – отговаря момичето. – Странно име, нали?
Нашият колега, който „разбираше” много езика пита пак:
-      Да суче не е ли голямо? Ама как му е името?
-      Сучка се казва.
-    А като спре да суче, как ще го кръстиш? – при което ние пак изпадаме в див смях.
.....
Имахме един приятел – Стьопа. Бяхме му направили някаква услуга и той ни покани на гости у тях. Живееше в съседното село, на десетина километра от града. Взимаме такси и сме у тях. Човекът доволен, че сме го уважили и в градината сложил богата маса. И ние не отидохме с празни ръце. Традиция беше, като се ходи на гости, да се носи бутилка. А ние занесохме бутилка домашна ракия, джин и естествено, модерното тогава, бренди „Слънчев бряг”. Сядаме и почваме. Обаче при нас нали знаете как е, пийваш бавничко и мезиш. При тях е с тостове. Наливат, казва се тоста и се пие на екс. Почнахме и караме къде по български, къде по руски. По някое време Стьопата решава да скрепим дружбата. Донася една водна чаша, налива я с водка и подава.
-      Хайде сега – за дружбата (този тост се пие от едно чаша).
Спогледахме се с Коцето и Краси, ама няма да обиждаме човека, я. Пие Коцето на екс... и сяда без думи. Пия аз... и изпадам до него. Наредихме се и четиримата като шишета, само картина без звук. Идва жената на Стьопата, поглежда ни и плясва с ръце.
-      Ой, мои хорошие!
.....
Като подхванах темата с пиенето, ще спомена и за руските сватби. Покани ни наш приятел, Сашката. Жени се сестра му. Тя е бивше гадже на Коцето и от там се познават. Коцето и сестра му се разделиха, но Саша си остана приятел на цялата ни компания. Страхотен човек. Служил в Афганистан и много е преживял там. Когато ни покани на сватбата, ни стана страшно приятно. Същият ден, в съботата, се случи, че бяхме на работа извънредно и закъсняхме с половин час. Веселата част беше почнала, когато ние пристигнахме. Там сватбите си имат водещ. Влизаме и водещият, осведомен кои сме, съобщава:
-      Дошли са наши български приятели. Но понеже са закъснели, ще ги изчакаме да изпият своите „щрафные”(наказателни) тоста.
Докато дойдем, са казани два тоста. Спира сватбата и чакат да си ги изпием. Пак се споглеждаме, ама няма да спираме веселбата на стотина човека, я. Щом изпихме и втория тост (на екс и двата, естествено), получаваме бурни аплодисменти и целувки от булката. Значело, че ще е щастлив бракът И.
С това се изчерпа официалното внимание към нас. И се почна неофициалното. Наздравици, скрити свалки, дадени телефони...
По някое време пускат Ламбадата. Помните ли я? Песента, танците. Ако ме накарате да я танцувам, няма да мога. Обаче щом си взема стотина грама вътрешно и почвам да усещам ритъма. Та пускат Ламбадата и аз, с пияната си тиква, рипам, хващам някяква жена и почваме на дансинга сам-сами пред всички. За да е пълно шоуто, Коцето се пренася до нас с друга. Не след дълго дансингът се изпълни с танцуващи двойки. Като свърши музиката и седнахме, заварихме Краси да се залива от смях.
-      Монкиии!...  Ама какви готини бяхте... само не разбрах накрая на втората Ламбада защо танцувахте двамата един с друг.
Е, то и ние ако знаехме... Симпатяги. Такива работи с нас.
.....
Празнуваме рождения ден на Краси. Саша му подарява един рог, не помня от какво беше. Много красив, извит такъв. Напълва го с водка и го подава.
-      Ако го изпиеш на екс, ще те призная за мъж.
Да, ама Краси е мъж, та дрънка. Много прилича на артиста Чък Норис. Същият като визия. Изпи го, без да му мигне окото и трепне ръката. Не съм ви казвал, че и Краси, и Коцето са родом от Хасково и са тренирали с анасонлийка. Та някаква си купешка водка ще ги уплаши.
Сашата казва:
-      Сега ще пием като хусарите.
-      А как пият те? – го питаме.
-      Ръката държи чашата на нивото на устата. Най-старшият казва тоста – „Господа офицеры, вся пиющая и непиющая сволоч (гад), встретимся под столом (масата)!” – и всички пият на екс.
И хусари станахме, и като казаци се напихме, а накрая завършихме като прасета. Те така.