" Ръката, която люлее люлката..."
Когато бях студентка рисувахме от натура и моделите ни бяха " от кол и от въже". Безработни, пенсионери, студенти, ученици, проститутки, роми, бисексуални и т. н. Имаше дори едно джудже. Нищо лично против хората, дошли да изкарат някой лев. Най-многобройни бяха пенсионерите. В почивките ни разказваха интересни истории от дългите си житейски пътища. Една жена веднъж ни разказа следното: " Отидох навремето да раждам. Тогава нямаше ехографи, не ни следяха бременността като сега. Излезе бебето, проплака, всичко точно. Казвам на лекаря и на акушерките: " Има още едно!" Те ми се смеят: " Абе момиче, какво още едно бълнуваш, какво ти става?!" Аз продължавам да настоявам. Те се правят на ударени. И така, като разбраха, че наистина има още едно бебе почнаха да ме натискат по корема, да излезе. Станах синя от натискане. Накрая го изкараха...мъртво!...Е, за сметка на това сега се радвам на двама внуци - тийнейджъри, които са близнаци."
В квартала, в който живея, познавам семейство, в което големият син е с увреждане. Така е роден. Почти на 20 години е към момента. В инвалидна количка. Родителите му се грижат неуморно и всеотдайно за него. Имат и по-малко дете - момиченце. Палаво и сияйно като звездичка.
Навремето като се родил и тръгнали по лекари, един доктор казал на майката: " Това вързопче (т.е бебето), направо го хвърляй на боклука!..." А тя му отговорила: " Ще ми го напишете ли това на един лист и ще се подпишете ли отдолу, за да Ви цитирам където и пред когото трябва?!"
Една колежка на работа сподели: " Когато бях млада претърпях операция, в следствие на която единият ми яйчник беше напълно отстранен, а от другия беше останало колкото главичка на топлийка. Беше ми казано, че няма да мога да имам деца. След което се омъжих и родих едно след друго две здрави деца..."
Всеки човек със сигурност може да сподели подобни истории.
Има много поговорки, крилати мисли, стихове и други литературни и музикални произведения, посветени на майката. Най-известната майка на Света - Св. Богородица е героиня не само в иконите, на нея са посветени не малко произведения на изкуството. Тя също се възнася три дена след смъртта си, както Христос. Неслучайно след Великден и Коледа, Успение Богородично е третият по важност църковен празник.
Майчината любов е пословична! Защото е уникална, безпределна, необхватна, безрезервна! Няма друга като нея!
© Радослава Антонова All rights reserved.
