С аромат на люляк

Представям ви една романтична, макар и кратка история за тийнейджъри. Надявам се да се забавлявате - не само младежите, ами и по-възрастните.



               Тя никога не бе момичето, каквото всички очакваха да бъде. Примерно, с отлични оценки, точно такова, с каквото да се хвалят роднините.  Винаги, като че ли, се отличаваше от останалите деца. Имаше нещо различно у нея, което я открояваше от другите.
        Една късна вечер, когато всички бяха заспали, това момиче се промъкна по стълбите. Тихичко се измъкна и за минута се озова на улицата. Някъде там в сянката на стария орех стоеше момчето, което я очакваше. То нежно погали косите ù.
    Тази нощ бе различна. Като че ли по-красива от всеки друг път, луната огряваше лицата им. Двамата вървяха ръка за ръка по малките, криволичещи улички на градчето. Дали заради умората от забързания живот, или защото тук живееха повече възрастни хора, навсякъде цареше тишина. Устните им се докоснаха, невинно и плахо. Тук в омая на нощта и аромата на люляк се раждаше една любов. А луната - тази мълчалива спътница, бе единственият свидетел. Тя запазила толкова много любовни тайни, щеше ли да съхрани и тяхната? Навярно щеше.
- Не се бой - прошепна момчето, като откъсна цвете и го закичи в косите на Тия, така се казваше момичето. - Никой няма да ни види - продължи той.
    Учеха в едно училище. Обикновено се виждаха всеки ден, но заради поредното наказание, което родителите бяха наложили на Тия, ги караше да бъдат изобретателни. Тя се страхуваше. Непрекъснато се оглеждаше да би някой да ги зърне случайно. Навярно все някой щеше да ги види.
- Трябва да се прибирам! - рече Тия и погали ръката на момчето, обърнало раменете ù.
- Ще те изпратя - настоя той.
    Луната, изморена нощното си бдене, бавно продължаваше своя път. Изморена, но радостна от видяното, тя мълчаливо ги изпращаше.
- До следващата ни среща! - усмихна се младежът и нежно я целуна.
    Тия влезе в двора на къщата. Безшумно мина покрай стаените чемшири и се изгуби в тъмнината.
    У нея остана усещането за споделена нежност. Не знаеше какво я очаква, но беше убедена, че трябва да запази красотата в душата си.