- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?

- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.

След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.

- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.

- Направих нещо лошо, много лошо.
- Слушам те...

 Преди два дена ходих на пазар, купих доста неща, след това се прибрах, Мишо си беше вкъщи, беше си взел отпуска, брат му се връщаше от Италия, щеше да ни идва на гости. Вкъщи започнахме приготовления, не бяхме виждали Филип от две години и нещо. Следобяд взех сина ни Павел от детската, а Мишо отиде да посрещне Филип на летището. Аз оправих масата и зачаках да пристигнат. След около час на врата се позвъня, аз си пооправих косата и отворих, мъжа ми беше прегърнал брат си през рамото, а смехът им сякаш прокънтя из цялата къща.

- Охо, снахичке! - каза ведро Филип и ме прегърна - Въобще не си се състарила, още си си хубава!
- Ами да, ти да не би да се съмняваше?! - засмях се аз.
- Не, разбира се.
- Хайде да сядаме на масата, страшно огладнях! Сякаш не брат ми, а аз съм пътувал досега. - каза мъжът ми и отидохме в трапезарията.
След доста приказки, изядена храна и изпит алкохол, Филип се извини, че е уморен и си легна в гостната.
На сутринта бях станала рано, опекох кифлички и събудих сина ми, след малко и двамата братя станаха и задно закусихме. После Мишо закара Павел на градина. През това време с Филип разговаряхме малко, през цялото време ми се стори, че ме гледа някак странно. По обяд телефонът на Мишо звънна, след разговора беше много ядосан.
- Какво става? - попитах го аз.
- Ш*баният ми шеф, вика ме на работа. Във фирмата има проблем. Трябва да ида в Пловдив, за да го разреша.
- Е, спокойно де! Свърши си работата, аз съм тук цяла седмица, няма за какво да се нервиш! - каза Филип.

 После Мишо си оправи багажа, целуна ме, каза да не се тревожа и че ще се върне най-късно след ден. После замина. Вечерта дойде бавачката, по принцип този ден от седмицата с мъжа ми винаги я викахме, защото си беше само наш. Днес я отпратих, нямаше смисъл от работата й. С Филип си поиграхме със сина ми и към 10 той ми помогна да го сложа да спи.
- Страшен симпатяга е. - каза Филип.
- Да, а и е голямо лудаче.
- Нормално, на пет е. Аз на неговата възраст какви ли не глупости правих, той е сравнително послушен. А впрочем сега какво ще правим без това диване? Да си дръпнем филм на лаптопа?
- Мислех да си лягам...

- Стига де, Габ, още е рано!

- Добре, де, добре.

След това претърсихме нета, намерихме една комедия, която и двамата не бяхме гледали, сложихме лаптопа на масичката в хола, седнахме на дивана отсреща и пуснахме филма. Беше забавен, до средата, края не го гледахме...

От време на време усещах рамото му допиращо моето. Нормално ли беше? После той също като в старите филми протегна ръка назад. По дяволите, това беше супер странно, но още по-странното беше, че въобще нищо не направих, дори малко се доближих до него. После усетих ръката му върху рамото си. Аз леко се извъртях и го погледнах. Филип беше красив мъж. Тъмна коса, светли очи и леко брадясал, абе, направо мъж мечта. Не, че съпругът ми е грозен, напротив, но в този момент въобще не си и помислих за него. Филип също ме погледна. Сякаш се оглеждаше в зелените ми очи. Прокара пръсти по лицето ми, аз потрепнах и отвърнах поглед. Той се доближи. След секунда устните му леко докоснаха моите. Аз бързо се отдръпнах.

- Какво... - започнах аз, но той ме прекъсна.

- Съжалявам... аз, не знам защо го направих! - каза той и ме погледна с възможно най-виновните и тъжни очи.
След това той хвана ръката ми, усетих топлината му, после се отдръпна. Аз загледах в екрана на лаптопа, замислих се, не знам за какво точно. И тогава нещо в мен пламна, сякаш полудях. Това чувство не ме беше обземало отдавна. Последният път беше преди доста години. С Мишо бяхме на почивка, само двамата. Скарахме се жестоко, аз много му се разсърдих, крещях, дори го ударих. А после, после правихме страхотен секс. Този спомен мина ужасно скоростно през съзнанието ми. Не знаех какво се случва. Бързо се приближих и го целунах. Беше силна целувка. Той първо се вцепени, но след това ми се стори, че той иска това дори повече от мен. Пръстите му се вплетоха в косата ми. Постепенно целувката му стана по-бавна, по-страстна. Устните му бяха топли, направо горещи, аз също горях. С тях той започна да обхожда врата ми. Беше нещо лудо, не мога да го опиша, не осъзнавах какво точно става, знаех, че е лошо, но исках да продължи. Той прокара ръка под блузата ми и аз простенах. Това още повече го влуди, той легна назад на дивана и ме издърпа върху него. Аз го целувах, той ме целуваше. След доста дълга игра, той го направи, проникна в мен. Аз извиках, а той сложи ръка на устата ми. Това ме възбуди още повече...

На сутринта се събудих в спалнята, него естествено го нямаше. Облякох се, вкарах се в ред и отидох в кухнята. Мишо си беше вкъщи, Филип седеше до него и четяха пресата.
- Добро утро, скъпа, днес си се успала, закарах детето на градина, на прибиране купих закуски, а ти спа като пън. Явно си се преуморила вчера.
- Да, нещо такова. - казах сконфузено аз и бегло погледнах Филип, той също ме наблюдаваше, но когато погледите ни се срещнаха, той отново зазяпа вестника.
- Хайде, ела да хапнем. - каза мъжът ми, изправи се и ме целуна.
Това беше най- неловкият момент в живота ми.

- И сега какво? - попита приятелката й, след като я изслуша.

- Не знам...