2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене.
- При реката. Колкото нас са. Имат склад, имат и животни в една пещера. Пазачи. Видях ги. Ще ти ги покажа. Най-добре е по обяд. Тогава ядат...
Йоан се замисли. Ядат по обяд? Трябваше Драко да остане до късно – да види дали и вечерят. Значи са богата група. Колкото тях – не е лошо. При първата атака ще избият половината. Или поне се надяваше на това. После... Каквото стане...
Новият свят не толерираше дългосрочни планове. Живей и яж, защото не знаеш кога ще станеш ядене – така гласеше Евангелието от Йоан.
Някога, някога, много някога, Йоан беше преподавател някъде. Вече беше почнал да забравя и онова време, и живота си тогава, и семейството... Даже не беше сигурен дали децата му бяха син и дъщеря... Или двама сина... Изчезна ...