генек (Георги Коновски)
1857 13649
2.10.2018 г., 8:19 ч.

 С храна си живял - 2. 

  Проза » Фантастика и фентъзи
666 2 11
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

2.

Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.

Погледна Драко:

- Е?

Оня показа зъби в нещо като забравено хилене.

- При реката. Колкото нас са. Имат склад, имат и животни в една пещера. Пазачи. Видях ги. Ще ти ги покажа. Най-добре е по обяд. Тогава ядат...

Йоан се замисли. Ядат по обяд? Трябваше Драко да остане до късно – да види дали и вечерят. Значи са богата група. Колкото тях – не е лошо. При първата атака ще избият половината. Или поне се надяваше на това. После... Каквото стане...

Новият свят не толерираше дългосрочни планове. Живей и яж, защото не знаеш кога ще станеш ядене – така гласеше Евангелието от Йоан.

Някога, някога, много някога, Йоан беше преподавател някъде. Вече беше почнал да забравя и онова време, и живота си тогава, и семейството... Даже не беше сигурен дали децата му бяха син и дъщеря... Или двама сина... Изчезнаха нейде във всеобщия хаос. И за тях повече не мислеше. Нямаше смисъл...

Погледна Драко. Силен, бърз, наблюдателен, с много точен рефлекс. Затова му беше помощник. Още повече, че не обичаше да говори. Йоан мразеше словото. Прекалено много беше говорил, чел и писал навремето, а стана една...

Всъщност, Драко беше типичен оцелял. Избягваше думите, предпочиташе реакцията. Езикът отдавна се беше свел до нужното – предмети, действия, някои уточнения. Останалото много бързо беше потънало в мрака на миналото...

А и самите оцелели като че не желаеха да разговарят. Какво да си кажат? Да описват ястия? Или миналия си живот? Работа, професии, литература, кино, театър, телевизия, вестници, радио...

Още преди Големия глад човечеството постепенно изоставяше културата. Забавления, развлечения, убиване на времето... Бачкатори и консуматори. Потребявай – това е щастие. И живей за момента.

Времето се делеше на две – до заплата и след това. Основното в живота – да се подсигуриш за по-дълго време. Не успееш ли – поне за известно време. Кредити, вноски...

И – уикенд за разтуха.

Книги отдавна не се четяха. Е, освен някои по-специални. За децата шаренки, за жените любовни, за чиновничките псевдофилософски, за мъжете – забавни екшъни...

А младите и това не отваряха. Защо? Когато има кино. Сдъвкана и смляна храна, поднесена с малко думи, с много екшън, цветна, на високо техническо ниво...

Убиване на времето...

Чак след промяната Йоан усети страшното в тия думи...

Убиваха времето... Неповторимото... Невъзвращаемото...

Сега имаха много време... И го изживяваха в отдих. Сън, отпускане, просто унес...

Пък за култура... Тя беше пречка...

Оцеляваха върналите се към първичността. Цивилизованите първи станаха жертви...

Така че след катастрофата малцина се самоубиха заради липсата на цивилизацията. И една част просто се остави да умре, не можейки да преживее станалото.

Останалите продължиха да живеят – както преди. Само дето не се возеха в автомобили и не летяха със самолети. А и се налагаше да не ходят в супермаркети, а сами да убиват храната си.

И да стават храна...

Както казваше Йоан, поучавайки в първата беседа малцината, които приемаше в групата: „Ти си част от едно тяло. Опитай се да бъдеш главата, защото без теб тялото ще загине. Ако си нещо друго – може да оцелее. И защо ти е да си мъртъв, когато другите ще са живи?”...

Реалността изискваше искреност. Нямаше място за лъжи. Да, в началото се появиха самозвани месии, готови да поемат отговорността – и привилегиите – на властта. Бързо се разбра кой какъв е. И месиите останаха извън убежищата. А там вече се появяваха хищниците...

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Кога започна Втората световна война - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??