109 min reading
32.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле се отдалечаваше все повече. Изстиваше. Прелестните й северносини очи все повече се отдръпваха от мен. И аз отлагах. Залъгвах се.
Вече почти не излизахме. Тя предпочиташе компанията на приятелките си и тази на бившето си гадже пред моята. Избираше да не се прибира с мен и Маркъс. И беше студена. Отдръпната. Странна.
Краката ми сами ме отнесоха при човека, за когото бях убеден, че ще ми се зарадва. Влязох в полупразния заради ранния час бар. Тя беше там и почистваше някакви чаши, обърнала хубавия си профил към мен. Бакърената й коса меко, разсеяно проблясваше под оскъдното осветление. Седнах на един от високите столове и зачаках да ме види, като без да искам се любувах на гладкото чело, небреж ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up