С любов - на моите свекърви...
Открай време, между снаха и свекърва почти винаги не може без проблеми ... До сега поне, Слава Богу, със снаха ми се разбираме ... Дано и занапред - но Той само знае, как ще е ... Без да се оплаквам, не съм от късметлиите и рядко ми е вървяло в живота ... С двете мои свекърви обаче е обратното и за тях съвсем не се отнася думата ‘свекървище‘, или пък поговорката: ‘Не вярвай на усмивката на свекървата‘ ... Когато, като ученичка, се поскарвахме с покойната ми вече майка, тя вечно май ме ‘предпазваше‘, от бъдещата ми свекърва ... А те се оказаха чудесни - и двете ми свекърви ... За голямо съжаление, твърде млада си отиде родната майка на мъжа ми и малко време живяхме заедно ... Синеока жена - интелигентна, скромна, блага - как да не я уважавам и обичам ... Когато почина, наложи се с такси да замина на село, да съобщя трагичната вест на близките ... И щом пристигнахме, до момента мълчаливият шофьор внезапно заяви, че за пръв път вижда - снаха толкова да плаче за свекърва ... Да, през целия път от Плевен плаках ... Бог да я прости! По-дълго време живяхме със свекъра и мащехата на съпруга ми ... С прекрасно разбирателство между нас ... Тя имаше деца, (по-големи, отделени) и към мен се отнасяше като с дъщеря, а нашия син го боготвореше ... Той боледуваше често като малък и сякаш родна негова баба, тя го обичаше и бдеше над него ... Дребна и пълничка, беше учудващо пъргава, чудна домакиня и майстор в кухнята ... Каква веселячка беше, дружелюбна - всички я обичаха ... Но милата се разболя от диабет и живя мъчително през последните години - ала, почти не я чух да се оплаква ... У нас по аптеките, нямаше инсулин, понякога от чужбина й носех, като бях в командировка ... Уви, последно когато я вземат в болницата, аз се оказах на курсове в София ... Веднага се върнах да я видя, но вече тя беше -Там ... Тогава, четирейсет дена ходех на гроба й всеки ден ... Макар по- рядко, ходя и до сега, садя цветя ... Вечна да е паметтта й! … Познавам много жени, които с уважение се отнасят към своите свекърви, обръщайки се към тях с ‘Майко‘ … А на мен, признавам, беше ми някак трудно и се стараех да избягвам това обръщение - въпреки че го заслужаваха ... Но и двете ми свекърви ме щадяха, деликатно ми прощаваха ... И не помня да са ми повишавали тон ... Безкрайно съм им признателна за доверието, съветите и помощта ... Не малко от тях, както и от майка ми, съм научила и получила ... Естествено, стремя се от сърце - от прабабите да го предавам на внучките ни ... Да пази Бог и Пресвета Богородица да закриля нашите две госпожици, както и всички нас! ... . ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
