6 min reading
С вкус на къпини
На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на няколко бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препъна в един спомен отпреди много, много години. И ние бяхме влюбени, страстно влюбени, и се целувахме под път и над път под укорителните погледи на тогавашните възрастни. И ние се обичахме и искахме целият свят да знае това.
Отдавна вървя с момчето от моя спомен заедно по семейния път. Коловозите му са дълбоко изровени, вървят и криволичат успоредно и все по-рядко се събират. Понякога той се загубва по някоя странична пътека, но после пак се връща в общия път. Нали се връща… Защото пред нас тича като малко жребче синът ни, все още не стигнал до своя път в живота. От време на време така ми се приисква да се отбия и аз настрани и то за постоянно, даже на новия път да няма друг коловоз за компания ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up