Sep 3, 2009, 3:34 PM

С времето...

  Prose » Others
1.1K 0 0

Буря настана в мен. Понякога не трябва да има буря, за да разберем нещата. Трябва да видим какво има отдолу. Тъмните тайни и истините, които и в деня остават скрити. За някой, истината ги кара да се чувстват сплотени. Но други, ги прави самотни. Рано или късно, болката ще изчезне. Просто някои болки са все още дълбоки и не се виждат с просто око. Но с времето, когато ние ги засадим отново, ще бъдем благодарни. Защото, както корените на една дърво, това е нещото, което ни позволява да растем - заедно или разделени.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...