Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпрегнали мравките и се излежаваха в големите листата увити като пашкул, които им служеха за шейни. Други приготвяха храна и настилаха свежи листа на земята, редяха плодове и други лакомства като ларви в мед и деликатесът – сушени скакалци. Разливаха от медовината, разговаряха. Но всичко това се губеше в тревата и вятъра на този свят изграден от гиганти.
Един гигантски свят. Дърветата бяха големи като междузвездни кораби, потоците можеха да удавят мнозина, а животните (по-дребни от преди хилядолетия) пак бяха огромни. Някои бяха бързи хищници, други кротки тревопасни, храна за първите. Имаше такива, който летяха, други плуваха и живееха във водата. Колитата не бяха срещали такова разнообразие от ...