15.02.2014 г., 19:17

Сага за Колитата и Хората

951 0 0
2 мин за четене

Част 2.

 

Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпрегнали мравките и се излежаваха в големите листата увити като пашкул, които им служеха за шейни. Други приготвяха храна и настилаха свежи листа на земята,  редяха плодове и други лакомства като ларви в мед и деликатесът – сушени скакалци. Разливаха от медовината, разговаряха. Но всичко това се губеше в тревата и вятъра на този свят изграден от гиганти.

Един гигантски свят. Дърветата бяха големи като междузвездни кораби, потоците можеха да удавят мнозина, а животните (по-дребни от преди хилядолетия) пак бяха огромни. Някои бяха бързи хищници, други кротки тревопасни, храна за първите. Имаше такива, който летяха, други плуваха и живееха във водата. Колитата не бяха срещали такова разнообразие от видове. Сякаш природата искаше да сътвори всичко, което й хрумне само на една планета.

Тропс, като най-старши по възраст, се покатери на едно камъче и леко засвири в кухото стебло на едно цвете. Разговорите секнаха, правите насядаха, а хранещите се оставиха храната по листата. Всички се умълчаха. Чакаха. Бяха дошли от далече, някои от повече от миля. Бяха уморени от няколкоседмичното пътуване, но не искаха да изпуснат и дума.

     -  Събрах ви, за да ви дам възможност да чуете разказа на Молито.

Повечето познаваха Молито, други само бяха слушали за него. Той живееше самотно в изоставената плевня в близост до града. От няколко века живееше в града. Първо в изоставени купи сено или порутени постройки, но накрая му писна да се крие от хората и се нанесе в изоставената плевня на края на града. Никой не идваше в нея и той се чувстваше идеално в самотата си… до един ден. Един ден, който преобърна представата му за хората и за теориите на техните предания.

Тропс слезе от камъчето и с поклон покани Молито . Възрастният коли се качи, прокашля се и започна да разказва.

     -  Преди няколко седмици в моят дом влезе един човек. От години никой не ме беше безпокоил. Той се огледа и започна да занича по ъглите. Аз се бях излегнал на купчина суха трева на горната греда и чаках да си тръгне. Но той не си тръгна. Избра си едно по-чисто място на земята, постла си шубата и седна. Аз си лежах и чаках да си тръгне, а той спря да се оглежда и започна да рисува нещо в пръста между краката си. После го изтри с ръка и започна пак нещо да рисува. След час реших да сляза и да видя какво чертае в праха. Промъкнах се зад него, промуших се през ръкава на шубата му и надникнах. Той рисуваше нас – колитата. Рисуваше, триеше, рисуваше, триеше и пак рисуваше. Редеше образи, числа и геометрични фигури. Стана ми интересно и почти се наврях в ръката му. Той не се изплаши. Усмихна се и каза:

     -  Здравей коли, как се казваш? Аз съм Леонардо.

 

Следва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Ненчена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...