САМА
Галя коленичи на пода, опря лактите си о матрака на спалнята, разгърна малкия си молитвеник и зачете. Сияещият образ на Света Богородица я гледаше мълчаливо. Сякаш Исусовата майка единствена разбираше мъката ù.
Прехвърлилата вече 35-те жена бе омъжена от десет години, а още си нямаше рожбица.
Най-напред това желание бе породено от силния копнеж на съпруга ù Иво. После то се превърна в необходимост… А сега, сега вече е идея-фикс. Тя никога не бе си и помисляла, че ще попадне в статистиката на стерилните семейства, но… но докато за едни е само статистика, то за други е болка. Ее – ех! Само тя си знае колко мъка има в сърцето ù и колко сълзи е изплакала…
Мъдра и състрадателна по природа, самотната жена често се питаше как така на едни хора Бог дава деца, а те не ги искат и правят аборти или захвърлят тези невинни човешки създания като нещо ненужно в детски дом и най-страшното – на улицата, оставяйки ги съвсем, съвсем беззащитни в лапите на жестокия звяр – света. И ако не беше подкреп ...