Сама
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При най-добрите си приятелки? И двете щяха да я отпратят, казвайки съжелително, че не могат. За Бога, та те дори не знаеха за случилото се с техните и гаджето ú, не искаше да им разваля празника. Цял ден бе имитирала смях, усмивки и радост, без другите да разберат. И сега вървеше сама в шест през нощта сред студения сняг, а сълзите течеха постоянно. Писнало ú беше да се прави на силна, сега поне можеше да плаче пред хората. Изведнъж разбра, че дори няма желание да се бори да живее. Можеше да се върне у тях, докато не са се прибрали техните, да си събере багажа, да остави малка бележка и техните подаръци, да вземе парите, които бе събрала, да се обади на родителите си и приятеля си и да им се из ...