Само
Само
Ако
Можех
Да
Те
Прегърна
Още
Веднъж
И
Отново
Да
Бъда
Себе
Си
Без
Страх.
…
Утре може изобщо да няма утре…
…
Думите сами по себе си не са лоши. Отвратителен е начинът, по който ги изтезаваме…
Издевателстваме над тях…
Изнасилваме ги, а сетне ги захвърляме…
…
Загуба на Време е да изговарям общоизвестни и общоприети истини. Но остава нуждата да крещя…
…
Пристигат две близначки.
Питат ги как се казват.
“Истина и Лъжа.”
…
Аз май имам дарба.
Дарбата да летя в съня.
Аз съм белязан от самия себе си.
Сега само ми остава да заспя…
…
Достатъчна е само още една дума и ще си тръгна, нищо друго, само една дума и никога повече няма да се върна.
…
Те не знаят, но аз няма и да им кажа, никога няма да им кажа, че могат да ме повалят само с един поглед на презрение и неодобрение…
…
На тротоара срещу мен - малко момиченце с червена рокля и руси плитки. Държи в ръка връвчица, а на края на връвчицата е сърчицето й. Тя го размахва вместо поздрав, иска да отвърна на поздрава. Кимам. Но ако някой минувач не й отвърне на поздрава, оставя след себе си горчива диря и сърчицето й клюмва. В такива моменти толкова ми се иска да отида и да я прегърна, да попия сълзите й с върха на пръстите си, да й кажа, че всичко е наред, че това са просто едни прекалено забързани в деня си хора, които никога не са обичали никого… Но тя се качва на 309 и изчезва завинаги…
…
Твърде малките думи и жестове, мигове… Те остават отпечатъци в мен.
…
Аз исках само да бъда като другите.
А то какво стана… ?!
© Питър Хайнрих All rights reserved.
