-Недей! Моля те недей! Не го прави… Не ми го причинявай! Спомни си за всичко хубаво, за всички усмивки, за всеки момент на щастие… Не ги заличавай с тази трагедия! Моля те!
-Ти си виновна! Ти и само ти! Имах нужда от теб, исках само приятел, а ти ме предаде, обърна ми гръб и ме остави сама… Вярвах ти, мислех те за добър човек, на когото мога да имам доверие! Сега вече е късно, няма нужда от повече думи...
…
Те бяха две момичета, приятелки, много добри, най-добри, разбираха се с половин поглед и леко сритване под масата. Изглеждаха неразделни, бяха заедно от сутрин до вечер и като се приберяха пак си пишеха. Да се чудиш как не си омръзваха… Разбираемо, или не имаха приятелство, на което всички завиждаха. Всеки иска да има човек, който го оценя и обича точно какъвто е. Веднъж например бяха в едно кафе, нищо странно, те постоянно киснеха някъде, в някое кафе, седяха си и изведнъж едната се умълча, замисли се за нещо, или пък се натъжи, кой знае, другата не каза нищо, не я погледна дори, с ...