САМОТАТ А НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ЧЕТВЪРТА, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА

 

                Глава пета,Принцесите носят дарове

    Беше тъмнокоса млада жена със слабо лице, късо палто от сребърна лисица, черен клин и високи до над коленете ботуши. Беше силно гримирана и от нея се носеха плътни вълни от парфюм, които направо променяха атмосферното налягане. Да, една от разликите между България и Канада беше безспорно начинът на обличане на жените. Българките бяха бедни, сърдити и дръзки.

-Здравей! Ти сигурно си Тони! Аз съм Мая. Иван каза ли ти, че ще дойда?

.- Разбира се, влизай!

- Идвам набързо, защото не мога да оставя децата за дълго сами.

- Децата?

- Пропуснал е, нали? Имам близнаци на две години. Теди и Тери.

- Две наведнъж? Това е постижение.

- Или наказание. Донесох ти подарък.- и тя разгъна пред него красив пуловер в сиво, червено и черно- Гордея се с него.

- Ти ли го изплете?

- Това е първото ми дело. Купих си една машинка от ВС Телешоп , много е интересна. Държа да го премериш.

- Мая, чудесен е! Точно такъв съм искал да имам, откакто нося пуловери!

- Никога не бях плела, дори не знаех за кого го плета. Но когато взе да става, разбрах , че е за тебе. И модела сама измислих!

- Аз...не се сетих да ти купя подарък!

- Още по-добре, тъкмо ще си го избера сама, нали може? Виж какво, ще трябва да свалиш това дебело поло, ще завриш с него!- и тя безцеремонно издърпа полото от панталона и го остави гол до кръста- Нямаш ли риза? Тогава вземи една от ризите на Иван. Чакай, сега ще ти донеса! Гардеробът е натам, нали?

- Господи, каза след малко, знаех, че е суетен, но това тук е магазин за ризи! Обаче , аз съм велика плетачка, нали? Намерих и подходящ дезодорант. Странна работа, кой ли му го е подарил? Това е аромат за рус мъж!

- Мая, кога успя да пребъркаш всичко?

- Репортер завинаги, забрави ли го? Нося ти и други подаръци- и тя извади куп изрезки от вестници- Това също е мое дело. Преди бях репортер, нали ти казах. Но сега , с тези деца, пиша повече коментари и анализи. Искам да ги прочетеш и да се гордееш с мене. Защото аз вече се гордея с тебе.

   Тони не можеше да сдържи усмивката си. Всичките му неприятни мисли изчезнаха безследно. Мая бърбореше непрекъснато и не му даваше да се опомни.

- Може ли да те целуна по бузата? Не знам какво се прави с брат, дали при среща се целува и изобщо...Да, този дезодорант ти подхожда.

- Предпочитам “Деним”.

- Господи, колко си консервативен!

- С него съм свикнал.

- Тони , не е честно да си толкова красив!

- И какво да правя , според тебе?

- Да ми кажеш как си направи косата толкава хубава. Виж моята, всеки косъм със собствено мнение и посока!

- Може би прическата ти не е подходяща.

- Защо, аз сама си се кълцам понякога! Или една приятелка ми помага...В този дом има ли гребени? Забравила съм моя.

- Ето ти моята четка.

- Сега ще видиш какво става когато се среша- косата й се наелектризира веднага и почти не личеше, че се е сресала- Убедих те, че не съм мърла , която я мързи да се среше, нали?

- Въобще не съм го и помислял.

- Хайде да те водя у дома! Паркирала съм на едно място , където почти сигурно ще ми окрадат колата , ако се забавя.

- Няма ли аларма?

- Ти се шегуваш, как ще я чуя на тези алпийски височини? Може да дойдеш и с новия пуловер, само си сложи якето.

- Не, не мога! Ами подаръци за децата?

- О, я стига! Дядо Коледа вече мина през нашия комин.

- Не, не може така! Ще минем край някой магазин и ти ще ми кажеш какво им е нужно, аз зная какво е подходящо!

- Още ли не си се обул?

    Тя го грабна под ръка и го помъкна към асансьора като не преставаше да говори:

-Сигурно мислиш, че съм мръднала. Не си далеч от истината, но все пак, нека ти обясня. Сама , сама и пак сама, с две деца! Това е моята съдба...Мъжът ми го раздава като първи строител на капитализма в столицата. Има офис колкото да плаща наем и на секретарка, все е по някакви строежи. Ако ти кажа , че понякога лични стоварва вар и тухли, ще ми се изсмееш, но е така! Скъсва по три чифта маратонки на сезон, като принцесите от приказките и си прави по една нова дупка на колана на месец! Не спи по цели нощи, ако някой пусне във вестника уж достоверна информация , че фирмата му е пирамида и пред фалит. Абе, това тук е дива работа, направо тъмен балкански обект!

   Връща се нощем по малките часове, а уж не се строи на тъмно...Безполезно е да го ревнувам, толкова е гроги! Ако случайно потомството ми е разрешило да спя, не ме буди. Обаче, ако съм будна,изпада в умиление. Милото му момиче го чакало! Той ми донесъл ново костюмче, боди, или блузка...или комплект сенки! И аз трябва да симулирам предано щастие! Защото господинът печели , разбираш ли? Може да ми купи “Тико”, а може и да ми построи къща. Какво рядко щастие!

- Защо, не е лошо. Някои това искат.

- Не се оплаквам. Само ти се представям. В целия си блясък на вярна съпруга и грижовна майка.

  Тя караше с висока  скорост и правеше непрестанно забележки към преминаващите пешеходци и коли, броеше дупките и даваше особено приятни характеристики на кмета. Тони едва съумяваше да следи мисълта й. Изведнъж му се прииска да я отстрани от кормилото и да я изпрати на задната седалка като палаво дете. Беше прибързана и разглезена. Прекалено гримирана. Изобщо не харесваше такива жени. Но тя му беше сестра. Човек не избира сестрите си.

- Внимавай с опела!- предупреди я и в миг усети тласъка от внезапните спирачки.

- Да не мислиш, че карам за първи път?

- Изобщо не го допускам. Само че така изглежда от пръв поглед.

- О, я се стегни!- тя отново натисна газта. На задната седалка имаше приспособления за возене на деца. Господи, нима  и тях кара по този начин!- В Канада повечето са студенокръвни, нали?

- Хайде да минем без шаблони.

- Ти си се наврял в този калъп , за да изглеждаш техен,нали?

- Мисля , че не е твоя работа, малката!

- Тук този филм не върви! Или си щур и перде, или си психясал!

- Преиграваш.

- Ами! Така се задържам на повърхността. Шефът не понася хора с рефлекси на наркотизирани плъхове.

- Къде си виждала такива?

- Завършила съм психология.

- Значи,провеждаш тест в момента, така ли?

- Не е съзнателно, дори и да е така!

  Смееха се почти непрекъснато, репликите едва пробиваха през взривовете смях.

- Не пристигнахме ли вече?

- Защо, искаш да пишкаш ли?

  Нов взрив от смях. Най-после тя спря пред малко блокче на пет етажа.

- Да си призная ли нещо? Обиколих града нарочно, но ти не забеляза!

- Мая, що за пубертетски номера?

- Приятно ми е. Никога не съм правила номера на брат си до сега.

- И наваксваш! Засрами се!

- Добре, няма повече!

- Хайде бегом по стълбите!

- Ти си луд, има асансьор!

- За два етажа! Чакам те горе.

- Тони, върни се!

- Добре, връщам се. Забравих подаръците.

- Видя ли?- и тя го дръпна към изхода, обърна го с лице към улицата и каза: Сто метра право напред . Категория лукс.

    След малко Тони се върна натоварен с пакети и кутии.

- Вече можеш да ме качиш в асансьора.

- Значи не винаги си бегач на дълги разстояния, така ли?

  Вътре децата пищяха със всички сили, а съседското момиче се опитваше да изтръгне косата на Тери от зъбите на Теди. Когато видяха новодошлите, притихнаха изведнъж.

   Бяха мила гледка. Теди по-висок, рус,със сключени вежди и сърдити тъмни очи, а Тери с тъмна къдрава коса и невинно синеока. И двамата бяха облечени в сини гащеризони издути от памперсите.

- Това е брат ми- каза  Мая- а това е моята вярна помощничка Катерина.

- Приятно ми е- изчерви се момичето- Мая, не поискаха да ядат, ама нищичко!

- Да спят гладни тогава! Няма да им навреди! Тони, сега ще ти приготвя поне пет специалитета! Момент, да се екипирам!- и тя заизува ботушите си.

- По-полека! Дядо Коледа се е върнал днес, а ти бягаш!

- Има кой да го посрещне!

   Тони постави пакетите на пода и започна да ги разопакова.

- Това е за тебе, защото си мързелива!- беше гимнастически уред, бягаща пътечка.

- Не мога да повярвам! Жестоко, нали , Кати? Ама това за тях ли е?

   Бяха цял куп- якета, коли, кукли Барби.

-Хайде, млади хора, на абордаж! Всеки да вземе своето!

  Малките го гледаха внимателно, после Теди се запъти към купчината и грабна една пожарна кола. Тери не остана по- назад и неочаквано бързо отвори кутията с бонбони като си помагаше със зъби. Доста се потруди докато изгризе целофана, но успя.

- Тери ам!

- Глупаче, това не се яде!- майка й го измъкна от устата.

- Защо го лишаваш , щом му е вкусно на детето?

- Тони,върха си! Как успя да ги купиш за пет минути?

- Много просто- Тони съблече якето си- Вървях и слагах в количката, вървях и слагах...Като дете си мечтаех да го направя, но нямах пари...После вече бях голям и имах, но нямаше за кого...Сега ,обаче, успях! Ей, ама трябва пак да изляза! Трябва да върна количката! Но не и преди да направя още нещо...Още нещо за тебе...

   Извади кутия с няколко шноли и четки за коса.

- Никога не съм слагала шнола.

- Опитай, мисля че така косата ти ще бъде по- добре! Чакай, седни тук.

   И той внимателно я среса и сложи шнолите.

- Мая, приличаш на седемнадесетгодишна!- каза Кати.

- Това не съм аз!- Мая учудено гледаше огледалото- Но младата дама ми харесва.

- Наистина ли сте живели в Канада?- попита младото момиче.

-Да. Почти четиринадесет години.

- Вземи си бонбон- подсети я Мая- защото ще свършат- и тя се обърна към Тони- Искаш ли палачинки? Сигурно не си закусвал.

- Мога да закуся и втори път.

- Мъжете са щастливи- забеляза Катерина- Ядат, ядат и хич не им личи...Отивам да уча.

- Чакай да ти дам лака- подсети я Мая- нали щеше да се лакираш?

- Не знам дали да го правя, пак си счупих нокът! Ужасни са, меки, чупливи...

- Моите са като на граблива птица- и Мая показа дългите си заострени нокти , покрити с млечно бял лак.- Стават  за самозащита.

- Ще обядваш тук, нали?- обърна се към брат след това- Ще видиш колко съм добра. За днес менюто е градинарска супа и постни сърми. Забравих да те предупредя , че усвоявам вегетарианството. Сигурно ще ти дойде в повече, като знам , че и Иван е вегетарианец...Впрочем, мога да ти спретна една пържола...

- Не се притеснявай, сърмите ме карат да слюноотделям още сега.

- Тони, не мисли че винаги съм такава! Мога да бъда и сериозна. Но никога нямам време. Много пъти си повтарям, че вече трябва да изчаквам, да не прекъсвам...Ще ми разкажеш за себе си, нали? Докато се оправя с тези тук...

- Мога да ти помогна. Не ми е удобно да те гледам...И аз като тебе не мога да стоя като паметник невъзмутим в този център на кипяща дейност...

- Чуден си,знаеш ли? Кой те е научил така бързо да включваш?

- Не знам. Такъв съм бил винаги.

- Щастлив си. Така не мислиш , че може да си нежелан- той видимо трепна- О, извинявай! Но понякога и на мене ми идва това на ум...ако попадна в някаква суматоха...Аз така си говоря, не ми забелязвай!

- Кой ти каза за мене? Майка ти ли?

- Майка ми? Не, разбира се. Никога не би го направила...тя не споделя с мене.

- А ти с нея?

- Аз споделям със всички. Не мога да пазя тайна, а не ям кокоши крака, честно!

- И Кати знае, нали?

- Естествено! Много мило дете...Всъщност, каза ми Иван. Мислеше , че ще му помогна...След като майка ми отказала...

- Знам за това.

- Тя е особена. Само не бързай да правиш заключения, няма да са верни.

- Не правя заключения.

- Не знам защо той дойде най-напред при мене. Изобщо няма причини да ме обича. Забърках се в една глупост...Абе да ти кажа правичката, когато бях репортерка, бях много печена! Така изравях сензациите, че всички ми се чудеха! Никой не вярваше ,че мога да научавам най-големите супер клюки! Шефът веднъж призна, че съм медийно имане! Едва ли има известна личност, за която да не съм открила нещо специално. Някои се опитаха да ме съдят, но не успяха. Законите ни са такива. А и всичко писано си беше вярно.

- Писала си за жълтата преса?

- В България няма много цветове в пресата. Тук –там нещо червеничко, синичко, оранжевичко... и огромен жълт океан! Това се харесва и ние го правим.

- И с какво си сгазила лука?

- С една история за Иван...Е, ще ти я разкажа,ти и без това вече сигурно знаеш нещо...Беше за произхода му, за баща му.

- Ти знаеше ли го?

- От мама. Едва го изкопчих и ми се стори , че е за първа страница.

- Как си могла!

- Мислех , че той знае!

- Дори и да е знаел...Ако беше в Канада, щеше да си в затвора.

- Казах ти , че тук не е Канада! Написах го и не щеш ли, той точно тогава получи перфорация на язвата. За две бройки щеше да си отиде. Отде да знам , че така ще стане? Пък и не вярвам да е било заради вестника...Все пак, той не е момче в пубертета...Но оттогава мама се дръпна от мене и взе да пие. И преди го правеше, но по- рядко.

- Питам се- каза Тони- можеш ли да си представиш какво му е било...

- Тони,съжалявам, казах ти!

- Не, не съжаляваш! Ти си мислела само как ще изглежда заглавието на първа страница!

- Така е, признавам. Не ми мина през ум , че може да го вземе толкова навътре.

- Ти си разбила цялата му представа за себе си, разбираш ли?

- Добре, и ти си научил нещо такава, но не си изпаднал в шок, нали?

- С мене е друго. Аз го открих сам. И го скрих от всички. С мене беше съвсем иначе...

- Не мислех , че е нещо срамно да откриеш кои са истинските ти родители. Той е известна личност, всички знаят колко струва. Това не можеше да му навреди. За известните личности трябва всичко да се знае.

- Не си помислила и за другите около него...

- О, после се сетих, че може и майка му да е прочела...Беше много мила жена.

- Чудесно си постъпила, няма що!

- Май си ужасно разочарован от сестра си!

- Не е важно какво мисля аз.

- Той го е забравил.

- Така ти е казал.

- Не. Той го преживя и край. Ти май все още не го познаваш. Той се е простил с всички тия тъмни петна. Не знам как го е сторил, но ги е преодолял.

- Не с твоя помощ, предполагам.

- Има си две забавни дъщери, те са му помогнали...А и една...не, това не бива да го казвам! Иван е силен, властен и горд. Той издържа, така е, казвам ти го най- отговорно! Това обяснява нещата.

- Тези оправдания не струват нищо.

- Боя се, че лошо те посрещнах. Но не можеш да ме обвиниш в лицемерие. Не съм се правила на по- добра, отколкото съм .

- Имам го предвид.

- Я ми кажи, ти нямаш ли грехове?

- Мая, това изобщо не е разговор!

- Добре. Помогни ми да нахраня децата тогава. И ако искаш да знаеш, Иван дори ме целуна. Като дете исках той да ме целуне ...и той го направи!

   Тони започна да се смее.

- Какво се смееш, само нея ли ще целува?

- Имаш предвид Нона?

- Нона ли се казва? Не, имах предвид мама...

- Нали вече не се срещат!

- Вече не. Но някога беше голяма работа...Ако си мислиш, че съм спала с него, не е така. Макар че можеше. Ама за какво ми е? Той ще го направи за да ми е приятно и нищо повече.

- Как спокойно говориш за това!

- Ако и ти имаше близнаци, щеше да ме разбереш.

- Не мисля, че майчинството е причината.

- Твой проблем. Аз съм убедена , че е така.

- Децата ти са много кротки. Виж как добре се хранят! Защо още им даваш млякото с биберони? Ще се чудиш после на кой лицев хирург да ги заведеш!

- Много се цапат!

- Голяма причина! А изкривените челюсти?

- Много си навътре в проблемите на децата.

- С това си изкарвах джобните пари.

- Знам, Иван ми каза. Всичко ми разказва за тебе.

- Защо го е направил, сещаш ли се?

- Било му е нужно да говори с някого за това.

- Пак не си в час.

- Може би защото имам само един брат...

- Тук вече си по- близо до истината. Смятал е, че няма да се справи сам.

  Мислел е, че няма да успее да привлече сина си в своята среда и е искал Мая да му помогне...За нея е ново и вълнуващо , че има брат...въпреки лекомислието и всички глупости които е сторила, тя е добра и сърдечна. И Тони ще разбере,  че и тя има нужда от него. Ще се почувства желан, чакан, обичан. Всичко това мина през ума на младия мъж, докато помагаше на Тери да изяде пюрето си. Всъщност , детето действаше много добре с лъжичката и вуйчо му само го държеше на коленете си и следеше съдържанието на чашката.

- Сигурно мъжът ти има много тайни от тебе.

- Ако беше на негово място, как би постъпил?

- Не знам. Щях да ти зашивам устата понякога.

- По- умно е да ми сложиш дясната ръка в гипс да не мога да пиша. Не, сигурно пак щях да намеря начин ! Аз съм зодия “Овен”, ако не ти е известно.

- Така и предполагах. Защо не им махнеш памперсите?

- Че да ги преобувам през час ли?

- Ти си най-мързеливата майка, която познавам! Не казват ли кога им се пишка?

- Понякога. Може би ти ще ме отмениш в гледането и ще им създадеш навици, а аз ще се върна в живота.

- На драго сърце, щом привърша с някои работи...Ако баща им е съгласен.

- Кой ли го пита! Започвам супата.

  Тони се отпусна на дивана и се зачете в изрезките на Мая. Понякога задаваше въпроси и тя му обясняваше. Четеше бързо, без да се връща назад.

- Е, какво ще кажеш? Ама честно!

- Имаш много оригинален стил, остър език, играеш си с литературните форми...влизаш бързо в темата...Само че много ти личи , че си била репортерка.

- В смисъл?

- Липсва дълбочина. Анализите са правят от факти, не от един факт...Плъзгаш се по тъчлинията! Привидно не вземаш страна, но винаги претупваш едната от гледните точки, да не говорим , че липсва трета...

- Но това е вестник, не академичен годишник!

- Няма значение. Благородството задължава!

- Ти сигурно си писал само в научни списания. Вестникарството си има закони, не е като тях.

- Какви закони, анализите се пишат по едни принципи от хилядолетия!

- Значи и това не харесваш...

- Нали ме попита за мнението ми!

- Е, добре, добре...Съгласна съм. Същото го казва и мъжът ми...-и след малко: И двамата избягваме темата, нали?

- Коя тема?

- Ти знаеш. За мама.

- Мисля , че говорихме за нея.

- Не, не сме говорили! Например, нищо не си казахме за сближаването ви.

- Не знам дали искам да се сближим.

- Моля те!

- Това става по желание и на двете страни.

- Тони, трябва да го направиш, просто се налага!

- И защо, имаш ли идея?

- Не. Имам идея защо да не го правиш. Причините са много, не ги изброявам.

-Защо,изброй ги!Може би ще науча още някоя...

- Говоря сериозно. Отчаяна съм и говоря сериозно. Някои се лигавят, когато не виждат изход. Но аз не.

- Мислиш, че я мразя...Защото се е отказала от мене. Защото не ме е потърсила. Защото е искала да попречи на Иван да ме потърси. И защото не ме иска и сега. Достатъчно, нали? Ти си убедена , че я мразя...

- Не. Не съм убедена, че я мразиш.

- А какво мислиш че изпитвам?

- Обида. Страх от безразличието. Страх от неизвестното за тебе нейно отношение към тебе. Може би и гордост. Детинска гордост.

- А може би ми е все едно.

- Не ти е все едно! Не може да ти е все едно!

- Защо не? Изгубих най- скъпите си хора. Запомни, Мая,най- скъпите ми хора не са живи...Защо да не ми е все едно? Коя всъщност е тя?

- Но ти дойде тук.

- Имам и други причини да дойда.

- Вярно. Но тя затъва, Тони...

- Какво от това, сама си е виновна!

- Разбира се, че сама си е виновна. Но аз не мога да се справя, а не искам да я загубя...

- Тогава стегни се и действай!

- Стягам се. Стягам се и тичам там всеки ден. Обирам праха, изхвърлям бутилките, проветрявам, включвам пералнята с мръсното бельо и покривките с петна от алкохол...правя й кафе, за да изтрезнее и да отиде на снимки за някой клип...Понякога плача и я моля да не пие...Но това не те засяга,нали? Не те засяга, Тони,не ме лъжи!

- Мая...моля те, Мая, не плачи!

- Питам я какво иска, какво още да направя, дори веднъж попитах дали не иска да се махна...И знаеш ли какво ми отговори? ”Все ми е едно!”

  Беше й все едно! Както на тебе! Но на мене не ми е все едно дали ме иска или не, дали й помагам или не...Тони...Господи, братко, нима си като нея? Знам, че момчетата приличат на майките си , но се молех с тебе да не е така! Не можеш да се дърпаш от хората, които те обичат, да ти е все едно дали ги има...

- Мая! На мене не ми е все  едно.

- Току- що го каза!

- Ако беше така, щях да отида най- напред в Карлово.

- Не си могъл да откажеш на Иван, това е причината да си тук!

- Иван не е причината.

- Той те доведе тук.

- Той дори не ме покани.

- О, ти си ужасен инат! Не те е поканил! А кой те издири? Кой чака търпеливо да останеш сам? За да не се натрапва...

- Мая , не говорим за Иван!

- Разбира се, говорим за мама-т я яростно режеше картофите- Мислех, че е поза това нейно пиене.Че се прави на трагична.Че иска да опита...Изобщо, в сферата на психологичните допустимости...Мислех, че мога да открия защо.

- И нищо не разбра , нали?

- Нищичко.

- Защо тогава смяташ, че ще й помогна?

- Не съм казала , че ще й помогнеш- Мая се изправи- Моля те да не ме изоставяш. Но щом така си го разбрал...

- Значи , погрешно съм го разбрал.

- Има ли значение?

- Има. Защото не знам какво ще направя.

  Децата седяха на пода сред играчките, а от касетофона звучаха “Юръп”.

- Да й говоря за тебе?

- Не. Предпочитам сам да се представя.

- Добре. Все едно, че не зная. Може би ще ме пита...

- Може би.

- Ще отговарям кратко. Като че ли не ме засяга. Много е трудно,нали?

- Кое, Мая?

- Да бъдеш силен. Тя беше , толкова дълго време беше. И може би още е. А аз не съм. Никога не съм била. И затова не мога да направя нищо.

- Силата не винаги помага.

- Но ти си синът. Накарай я да го почувства. Комплексът на Йокаста. Вина пред тебе.

- Защо?

- За да пожелае да я изкупи.

- Или да я скрие. И да не я признае. Вината може да я разруши.

- Може и да я спаси.

- Мая, не искай това от мене! Аз не смятам, че има вина. Никога не съм смятал.

- Наистина ли? Странно, всеки би мислил така...

- Нека не го обяснявам.

- Може би я идеализираш.

- Може би.

- Тогава ще се разочароваш.

- След това,  което ми каза едва ли.

- Ще отидеш при нея, нали?

- Да. Дай ми телефона й! Мая, защо се гримираш толкова?

- Моля?

- Спиралата ти се е размазала от лука.

- Обичам да се мажа. Какво друго ми остава...

- Тя не се гримира, нали?

- Само за представленията. Червило, очна линия...

- Така и мислех.

- Доскоро не носеше и кожени палта. Мрази убийствата. Но сега носи. Напук.

- Има ли животни?

- Сега не. Имаше една булонка, но тя умря. Подозирам,  че е била пияна и я е оставила гладна. Навярно животното е яло от кофата за боклук. Получи разстройство и умря. Може и да е било от кучешките храни...

- Може би има някого...Искам да кажа, мъж...

- Може би. Но няма постоянна връзка. Нещо епизодично. Мъжът й вече не се връща от Гърция. Той е готин. Не знам защо се ожени за нея. Тя има тежък характер, а той е весел, лековат дори...

- И си е тръгнал...

- Излезе му късметът, какво искаш?

- Казва ли нещо, когато я молиш да не пие?

- Подиграва ми се. Казва , че има много по-големи грехове от пиенето. Например да убиеш човека с думи. Изобщо...не ми се говори!

- Чете ли книги, интересува ли се от нещо?

- Напоследък само криминалета и трилъри. Никога любовни романи. Всъщност, купува ги, но не знам дали ги чете...

- Има ли приятелки?

- Не. Никога не е дружала с жени.

- Близки?

- Вуйчо ми. Дядо, той живее на село. Нищо не знае, когато е там, не пие.

- Не те питам дали вярва в Бог...

- Прав си да не питаш. Не вярва. Дори и заради модата не ходи на църква и не носи кръстче. На венчавката ми излезе да пуши навън. После се напи. Беше ужасно. На всичкото отгоре бях бременна и ми се повръщаше постоянно. А тя стоеше настрани. Като че ли не се омъжваше дъщеря й, а чужд човек! Добре , че беше зълва ми...

- Може би си е мислила, че е много млада да има омъжена дъщеря...

- Не знам какво мисли. Децата също не я вълнуват. Веднъж запали цигара в детската. Помолих я да излезе на балкона. Тя си тръгна. И какво, да я оставя да ми трови децата ли? На една приятелка синът й така получи астма...

- Кара ли кола? Защото , ако пие...

- Не, взеха й книжката преди години, беше се ударила в едно такси и не отиде на проверочен. После тогавашният й мъж продаде колата на безценица.Но сегашният й остави своята, не знам защо...Щях да забравя...Ако искаш, вземи моята да я караш,  докато си тук.

- Ще помисля. Може и да се наложи...Всичко това не е вдъхновяващо.

- Защо? До преди час ти не знаеше нищо за нея. На бял лист можеш да напишеш всичко, да нарисуваш всекиго...можеш и да го смачкаш и хвърлиш в коша...

- Човек си представя това , което иска да му се случи...

- И то никога не се случва. Ако искаш, включи видеото. Ще я видиш на касетата от сватбата ми.

    Тони се запъти към хола.

-Тони- Мая надникна при него- Може би трябва да ти я покажа...- и млъкна. Защото той беше спрял касетата на едно лице,  хванато в едър план.- Но ти си я намерил...

   Тони не се помръдна и тя се върна в кухнята.

    Значи,това си ти...Ти, известната, своенравната, бездушната и себичната прима на няколко мъжки сърца...Искам да разбера какво мислиш, какво изпитваш в тоя момент...Но той отдавна е преминал през тебе...преди три години.

- Можеш да пуснеш и нататък- обади се отново Мая.

- Да- Тони натисна копчето на дистанционното и на екрана започнаха да се редуват весели, леко пийнали лица, целуваха булката, играеха, дори се качваха на масите, хвърляха жито и стотинки. На една от централните маси мълчаливо пушеше красива руса жена и бутилката пред нея ставаше все по- празна и по- празна като погледа й. Канеха я на танц и тя,леко олюлявайки се, се смесваше с другите двойки, благоволяваше да положи красивата си ръка на рамото на поредния партньор- бащата на зет си, кума, брат й или просто някой от гостите. Можеше поне да прикрие истинските си чувства и да покаже радост...нали беше актриса! Но не го правеше. Погледът й беше чужд, празен, бодлив.

- Не носи ли бижута?

- Не. Има цели купища. От няколко години не съм виждала да слага някое от тях. Може би се страхува да не ги изгуби...

  Касетата свърши.

- Мислех, че ще ти е от полза...

- От полза ми е.

- Ще дойдеш ли да обядваш?

  Тони се окопити.

-Да, откога ги чакам тия постни сърми!

 Прекара с Мая почти целия ден. Мъжът й се върна чак вечерта и то само за да им каже, че ги кани на вечеря и че е осигурил бавачка на децата. Бавачката беше сестра му, студентка по педагогика втора година.

    Веднага заяви , че Тони е човекът,  от когото очаква да набие малко обръчите на жена му. Тони отрече да има такива намерения, но Светослав настояваше. Мая ръмжеше , дори веднъж го ухапа , но той хич не се впечатли. Тони предложи той да остане с децата,  но всички викнаха вкупом , че не може, че той е гвоздеят на програмата  за вечерта и тъй нататък.

  Беше хубава вечер.Светослав беше слабичък млад мъж, светлокос и светлоок и наистина костюмите му се нуждаеха от спешен ремонт в насока стесняване.

   На другата сутрин Тони се събуди късно и докато се чудеше дали да се разходи и къде,на вратата пак се позвъни. Побърза да избърше лицето си след бръсненето и пътьом напъха ризата в дънките си.

  Пред вратата стоеше млада жена, тъмноока и мургава, с вързана на опашка черна права коса, а до нея в розова бебешка количка спеше малко същество, облечено също в розово.

- Здравейте, аз съм Мария! Исках да ви се обадя предварително, но телефонът нещо не проработи и затова дойдохме двете. Може ли?

- Разбира се- и той й помогна да вкара вътре количката. Младата майка беше облечена в светло лилава шуба и светли дънки, а в ръцете си крепеше пластмасова кутия.

- Това е за вас,един специален сладкиш. Щях да направя торта, но сестра ми счупи кутията. Взе я да носи едно парфе в Пловдив и паднала с нея, когато слизала от влака. Всъщност, това е “Жадната монахиня”, ако сте чували....

- С вас говорих по телефона, нали?

- Да, аз почти веднага разбрах, че сте вие...

- Дай си шубата и вече сме на “ти”, нали?

- Да,разбира се. Май се обърках, можеше и без официалности, нали?

- Как се казва младата дама?

- Елиза.

- Чакай да позная! Свириш на пиано и доста си се мъчила с това парче, нали?

- Не, не е така! Но ако ти кажа, ще ми се смееш!

- Не, обещавам!

- Много обичах да чета приказката за дивите лебеди! Исках да имам единадесет братя  и да им плета пуловери ден и нощ...Но имам сестра. О, съжалявам! Ти може би си достатъчен...

- Значи , спомен от детството...

- Така излиза. Донесох ти и друго. Може би ще ти е трудно да се ориентираш. Това е карта на София, а това е справочник какво може да се купи и види тук.

- Как ти хрумна, точно това ми трябваше!

- Помислих , че ще ти е трудно, толкова време не си бил тук, а татко е все зает...

- Мария, няма ли да я извадиш от количката?

- Не, тя ще си спи там докато стане време за храна. Знаеш ли, никой не ми казва така.

- На мене ми харесва.

- И на мене. Само че не смеех да го кажа. Татко и мама мислят, че Мими ми подхожда повече. Това също е за тебе. Повечето момчета много ги харесват- беше красив кожен колан-И са много трайни, изобщо не се късат. Искаш ли да направя какао и да хапнем от сладкиша? А може би искаш кафе...

- Предпочитам какао и ще го направя аз. Мария, срам ме е да го призная,  защото и вчера се изложих по същия начин, но не съм ти купил подарък...Мислех, че ще дойдеш когато Иван е тук...

- Няма нищо. Не мога да чакам дотогава. Вчера Мая беше тук, нали?

- Да, и аз бях у тях. Интересно семейство са.

- Само да не бързаше толкова...Харесва ли ти моята Елиза? Виж, вече се събужда. След три дни ще стане на два месеца и десет дни.

- Сигурно си прекъснала за една година...

- Не, изобщо не се наложи, само отложих два изпита, а от другите се освободих...Знаеш ли, дори я водих на лекции тази седмица с количката. Един колега я пренесе до третия етаж. Кротува през цялото време, дори когато се събуди ...

- Прилича на тебе.

- Не,ти не познаваш баща й, затова така говориш!

- Защо не го доведе?

- Има колоквиум по съдебна медицина. Докара ни дотук и ще дойде да ни вземе след това, ако може. Тя е със сини очи, много се радвам,  че е синеока. У нас няма синеоки. Обаче от много мъничка е на изкуствено хранене. Изобщо не мислех , че така ще стане, но...Винаги съм си представяла как я кърмя до много голяма. Беше ми много мъчно, толкова е ощетена и то от собствената си майка!

- Може и да е за добро. Адаптираните млека са екологично чисти, а ти не можеш да си осигуриш такова ядене.

- Може и да е така, но се нарушава близостта между нас, разбираш ли? Това е стрес за нея, толкова мъничка и да не ме усеща като единствен източник на топлина и храна...

- Това усещане се проявява и по други начини...Когато й говориш , например.

- Природата така го е наредила. Ние сме виновни , че измъчваме децата си. Харесва ли ти сладкиша?

- Много! Не съжаляваш ли, че толкова млада си станала майка? Момичетата понякога не могат да се примирят...и то си е разбираемо!

- Аз отдавна исках да имам дете.

  Колкото повече разговаряше с Мария, толкова повече тя му харесваше. Беше завладяваща с нежния си глас , с топлия поглед на дете- мадона,с малките пухкави сръчни ръце...

“ Тя е щастлива, каза си Тони, майчинството е радостта и смисъла на живота й...При нея е дошло толкова рано, но може би само на мене така ми изглежда. Всъщност, жените са различни. Може би такива трябва да са всички, но не са...”

- А мъжът ти помага ли ти?

- Разбира се! Караме се единствено кой да я къпе и преоблича! Толкова е приятно да я пипаш...много е нежна и пухкава...Не очаквах, че ще е такава красавица.

- Защо не я вземеш на ръце?

- Добре си е в количката. Ще я взема когато я храня. Тя така е свикнала. Иначе се разглезва.

- Прочела си много книжки.

- Да. Имаме още от времето когато мама и татко са ни гледали. Знаеш ли, тя може дори да целува!

- Ами?!

- Да, честно. Протяга устнички , докато докосне бузата ми. Всъщност , никой не знае от каква възраст децата помнят и разбират. Може би и сега си мисли , че нищо не разбираме...не ни е ясно! Аз лично смятам, че ни обичат още в утробата.

- Ти самата откога помниш?

- Не знам. Може би, откогато се роди Джини...Толкова много плаках за мама! Искаш ли да си сложиш колана?

- Ей сега! Много е хубав, наистина...

- Пуловерът ти е чудесен!

- Мая ми го подари.

- Сериозно? Тя ли го е плела?

- Да, с някаква машинка...

- Разкошен е!

- Майка ти не ти ли помага?

- Естествено. Но според мене, всеки трябва да си отглежда сам децата.Затова малко по малко я свиквам да не се меси.

- Значи , не си толкова отстъпчива колкото изглеждаш.

- Мама се товари с толкова неща, а това съвсем не е нужно. Казах й , че Елиза си е моя и толкова!

- Но Мая не мисли така. Казва, че се изморява...

- Сигурно, нейните са две и са по- големи...

- Вие с Мая не се харесвате, нали?

- Не харесвам това, което пише. Иначе не я познавам много. Ще стопля шишето на Изи. Ние така я наричаме, за разлика от мама. На нея казваме Ели.

- Баща ти или вие?

- Отначало само той , после и ние. Джини го измисли.

- Никога не ми е минало през ум да наричам майка си по име.

- Може би защото...-тя замълча.

- Да, права си. Защото знаех, че не ми е кръвна майка. Можем да говорим за това, ако искаш.

- Не знам дали мога да бъда достатъчно обективна. Мама е силна жена, но човек трябва да мисли и за себе си. Изобщо, ти знаеш защо татко живее повече тук, нали?

- Не сме говорили за това.

- Той така разбира брака. Само че ние с Джини си говорихме много на тази тема и решихме , че никога не е бил влюбен в нея. Обича я, но не е влюбен. А тя е градила всичките си планове и мечти само с него. Това е.

- В почти всички бракове има такъв момент.

 - И аз така мисля. Той не е много постоянен, знам го отдавна. Знаех, че се среща с леля Диди. Тя наистина е много красива. Знаеш ли, че един писател написа пиеса специално за нея? ”Никога повече , лейди Ди”, така се казва. Всички го знаят, премиерата беше събитие. Само татко изобщо не разбра. Точно тогава работеше дисертацията си. Мисля , че не е ходил на театър от студент. Не че е толкова ограничен...

- Защо тогава?

- Как защо? Заради нея, разбира се! Мислех, че искаш да знаеш тези неща.

- Да, добре е да ги знам.

- Имаш ли представа за брака, за твоя собствен?

- Имам известна схема. Но тя е само на теория. Зависи от момичето, което ще харесам.

- Може би така е по- добре. Защото аз нямах. Исках да имам дете. Всичко друго щеше да зависи от това...

- Ако и другият така смята...

   Мария взе шишето и започна да храни бебето.

- Как мислиш, дали й е вкусно?

- Мисля , че това не е най-важното за нея сега.

- Иска ми се всичко да й е приятно и желано.

- Ти си върха на всички майки!

- Непрекъснато се старая. Добре е, че виждаш някакъв резултат. Искаш ли да я вземеш за малко? Но си прибери косата, защото ще я дърпа. Трябва да приготвя дрешките й. Не обичам памперсите,какво толкова трудно има да се изперат няколко тензуха...

- Май вече свърши.- Тони остави шишето и вдигна детето право да се оригне.

- Внимавай,много повръща!

 Обаче вече беше късно. Изригна малък фонтан и пуловерът на Тони получи кисела порция.

-Трябва да се изпере, иначе ще мирише! Дай, ще го изплакна в банята. Сигурно преяжда, защото въпреки повръщането добре наддава.

  Искаше му се да направи нещо за тази млада жена, нещо което да я улеснява. Да я прави още по- спокойна и майчински нежна.

-Искаш ли да я снимам? С новия тоалет и без тоалет! Сигурно няма снимки точно на два месеца и една седмица...

  И той извади фотоапарата.

- Съжалявам, камерата ми не е заредена...

- Имаш камера? Тогава можем да направим филмче, домашен видеоклип. Но Джини трябва да измисли сценария. Едно време все тя се сещаше как да направи нещата по- красиви или по- смешни, отколкото са. Между другото, тя сигурно утре ще дойде. Обади ми се да каже , че няма да чака до петък. Само че аз я изпреварих. Ще те разведе по местата , които обича защото ние с Мая явно няма да сме ти полезни. Пуловерът ти се изпра много добре. Право да ти кажа, тази Мая наистина го е докарала! Аз разбирам от плетене. Сложех го на радиатора върху една хавлия да изсъхне. Започваш ли да снимаш? Мене недей,косата ми е сплескана и хич не става!

- Аз пък не те виждам с бухнала прическа!

- Да се усмихна ли?

  Вместо отговор той щракна и въпросът увисна във въздуха заедно с усмивката.

-Исках да говоря с тебе за татко.

  Да, и тя като Мая! Беше неизбежно.

- Трябва да го приемеш такъв,  какъвто е. Той така иска. Но никога няма да ти го каже. Но ти едва ли знаеш какъв е всъщност...

- Мария...- той замълча за малко- Това , което е бил той за тебе и Джини, със сигурност не е това, което в момента се установява между нас. Ние взаимно се приемаме. Или поне искаме да е така...

- Той едва ли би те отделил от нас...

- Съзнателно не. Но е много млад , за да има син на моята възраст. А аз съм привикнал баща ми да е по- голям. Просто нови навици...трябва време.

- Ти не знаеш какво е преживял той...

- Опитвам се да го науча без да съм нахален. Не ми е безразлично. Вече разбрах едно. Не е свикнал да бъде щаден или защитаван.

- Прав си. Никой не го е щадил. Освен мама.

- И още нещо: той би се обидил, ако го щадят...

- Не, не би се обидил. Би се отдръпнал. Трябва да си откровен с него.

- Искаш да кажеш, че би се отказал да общува с мене?

- Ако сметне, че го подценяваш...

- Това е безумие! Още от първия път, когато го видях, го поставих на много специално място. Беше нещо много различно,нещо,  което обичайно го няма...Или не трябва да го има...Ако искаме съвестта ни да е чиста...

- Нещо като мярка за сравнение...

- Да, за мене стана точно така...Но не знаеш по какво да се сравняваш с него. Трудно е за обяснение.

- Ти мислиш, че си дошъл на този свят като плод на грешка?

- А не е ли така?

- Така е. Той никога не би се оженил за нея. Много го е желаел, но нямаше да го стори. Дори ако тя се беше съгласила...което пък е съвсем немислимо.

- Защо смяташ , че ако хората са женени, децата не са плод на грешка?

- В повечето случаи е така.

- Мария, аз ще направя всичко възможно да се сближим. Между нас няма никой, разбираш ли, нищо , което да ни пречи! И ще разчитам на тебе...

- Винаги можеш.

- Той беше прав. По- лесно се оказа с вас.

- Може би е от възрастта.

- Никога не съм имал сестра. А родители имах.

- Всичко е относително- Мими постави отново детето в количката- И всичко се променя...

- Искаш да кажеш, че и аз ще се променя?

- Ти мислиш как да го приемеш. А аз го обичам. Това е. А що се отнася до тебе...много мислих, представях си какъв си...Бях видяла снимката ти. И от татко знаех, че си идеалният мъж. Но  трябваше да мисля за тебе като за мой брат. Това е разликата. Откъде да знам какви са братята? Какво трябва да притежават, какво трябва да обичат...Докато си казах , че нищо не зависи от мене. Ти съществуваш, твой трябва да е изборът да се срещнеш с нас, с мене. Значи, ти си това което си и аз съм това , което съм. Това че сме брат и сестра, променя нещата само в една посока. Забраната.

- Забраната?

- Забраната да мислим лошо един за друг. Забраната да се лъжем. Забраната да забравяме, че сме от една кръв и децата ни носят едни и същи гени, дошли от един и същ човек...Разбираш ли?

- Много добре.

- Това не е трудно. Нито мъчително. Дори е много добре, че имам Елиза. Така мога да ти докажа това, което току- що казах...

- В тоя свят- Тони обмисляше тезите си малко бавно, необичайно за него- кръвните връзки не значат много. Те се разпадат, омаловажават и превръщат в пречка. Тежат с още една забрана.

- Кръвосмешението.

- Да. Човечеството става все по- свободно, Мария. И тези връзки му пречат. Всеки разширява все повече пространствата си и ги изтласква навън от живота си. Рушат се родителски, братски и прочие отношения. С години не се виждат родители и деца. Знаеш за всичко това, нали?

- Знам. Но не го приемам.

- Още щом те видях с това бебе, тук и сега, разбрах, че никога няма да го приемеш. За тебе аз съм точно син на твоя баща. Човек от племето , когото може би трябва да обичаш. Затова искаш да говориш за баща ти...бащата на рода в твоето съзнание...

- А за тебе той е...

- Не ме питай за това! Не знам. Казах го и на него, и на Мая. Не знам.

- Добре...Както искаш , Тони...нека бъде както искаш.

- Ти си добра дъщеря, Мария. Само добра дъщеря може да бъде толкова добра майка. Но погледни нас- мене и баща ти. Ние сме плод на разпадането на тия кръвни връзки. Били сме добри синове, но не на тези, които са ни създали. Питам се дали можем да бъдем добри бащи...или братя?

- Аз не очаквах, че можеш да поставиш въпроса така.

- Нещата не се изчерпват с няколко часа обяснения и признания, нито с анализи. Нито с философско примирение. Но искаш ли да ти призная нещо, което открих току-що? Не мога да си тръгна обратно за Канада и да продължа да живея както преди. Защото те познавам. Защото утре ще опозная и третата принцеса, както ви нарече баща ти...Искам да остана и да разбера...

-...да почувстваш!

- И така да е!

- Не се обиждай на татко , че те е оставил сам още на другия ден от пристигането ти. Той е наистина много зает.

- Не се обиждам. Всеки мъж на неговата възраст има собствен живот и кариера. Неговата е на върха си. За всеки мъж това е по-важно от всичко. Той сигурно очаква от мене да го разбера..И може би, да помогна в плановете му...

- Всички чужденци трудно се ориентират тук.

- Аз не съм чужденец. Живял съм тук.

- Различно е. Ти идваш тук с доларите в джоба. За там може и да не са много, но тук осигуряват самочувствие. Можеш да нощуваш в скъп хотел, да купиш скъпи неща...А тук тези, които могат да го сторят, не са много. Някои от тях имат петна в миналото. Но всичко вече е скрито, препрано, оневинено. И другите, които живеят с няколко хиляди лева на месец, трябва да се примирят с липсата на справедливост. Законите на капитала са такива. В началото той винаги бил мръсен, навсякъде! Трябва да се приеме, казват някои и да се впрегне в работа. Татко се мъчи да докаже, че може и иначе. Че има и почтен капитал...че има справедливост и прозрачност..Или, че ако някой пречи на това, то има и такива,  които се борят с нередностите...Той вярва в това, Тони,наистина вярва. И нищо не може да отклони вниманието му. Ако ти не повярваш , че може да има ред  в България и да богатеем по законен начин, никога няма да се сближиш с него.

  Тони замислено дърпаше края на колана си, прокарваше пръсти по релефните му шарки. Значи, това било...Колко много научи от Мария!

- А ти вярваш ли?

- Искам да мисля , че има и такава страна...

- Корупция има навсякъде.

- Но има и борба против нея. Държавата оглавява тая борба. А тук не е така.

- Защо му е всичко това? То може да го унищожи ...или отчае...

- А ти какво би направил тук?

- Бих работил в науката...или бизнеса...Да докажа , че има и такъв бизнес. Не, още не мога да кажа със сигурност!

- Тук е много лесно човек да се отчае и откаже. Дори от нещо, което е бил съвсем сигурен че умее. Хората като че ли са загубили способността си да се съпротивляват, да притискат злото. Живеят на принципа на все по-голямото оттегляне към себе си, в някакъв въображаем остров...или архипелаг от привидност...Не знам как да го нарека. Всичко изглежда толкова застояло, толкова аморфно...приспивно аморфно. Можеш ли да се бориш с аморфното...

- Престъпността не е нещо аморфно.

- Не е. Но между нея и жертвите има една маса мълчаливи, безразлични и изпълнителни хора, които винаги стават съучастници. Приемат да бъдат купени или се оставят да бъдат сплашени. Те са ужасно много.

- Ти си много млада да мислиш така.

- Познавам много млади хора .За тях бъдещето е някакъв остров, мъничък и само техен...Все едно за мене това да е само Изи. Никой не желае да направи нещо навън, да го напусне...

- Спомена Изи, но ти какво искаш за себе си?

- Винаги съм искала да бъда учителка. Но сега почти не смея да го кажа. Стават учители по неволя, по принуда...Въпреки че за това учим...Смята се,  че който остане в тази професия, е некадърник...

- Разбрах, че има много нови университети.

- Има.Въпреки всичко, младите ценят образованието. Но всеки върви към собствената си изолация.

- Учи за да влезе в килия, така ли?

- Точно така е. Ако не е способен да мачка другите, да ги впряга да му служат...

- Може да е временно.

- Не знам. Даже и да е временно, даже и да е само за десет- петнадесет години...тогава ще съм на тридесет и шест-седем години, детето ми ще учи в гимназия...Да прекарам тези години в камера, да гледам само собствения си пъп...Как да смятам , че е весело? А я си представи да си на възрастта на баща ми! Изгорялата поколение, така се наричат те- родените през четиридесетте и петдесетте. И наистина е така!

- Той е стигнал едно особено равнище на изява. Обяснимо е да продължава , както си мисли той, напред...Всъщност, ако хората се харесват такива каквито са, има ли смисъл?

- Не се харесват. Но не правят нищо. Някои смятат , че е така защото нацията остарява. Или защото се е родила стара.

- Може би баща ти смята, че може да върне отношенията от преди петдесет години , които тогава са били прекъснати насила, напук на всички закономерности...

- Той много се рови из старите книги, иска да разбере къде сме се отклонили...Казва , че това му помага да взема решения. Но то е все едно да стигнеш до края на първата част от разрушен мост. Не можеш да прескочиш празното пространство, не можеш да го запълниш..Подозирам, че той се стреми да строи нови мостове...Много сме разговаряли с него за това. Аз най-често съм в къщи, но не е само заради това. Джини е по- повърхностна макар че тя има друго мнение за себе си. Той обича да споделя какво е прочел или научил. Аз прегледах много вестници и списания от това време , направих извадки. Исках да виждам през неговите очи, да го улесня...Нали затова съм негова дъщеря Знаеш ли, някои от преподавателите ми го помнят като студент? Нали съм ти казвала , че е учил и математика като второ висше?

  Тя стана и отиде до радиатора.

-Пуловерът ти е изсъхнал. Можеш да го облечеш. Някой звъни, сигурно е Вальо!

   Наистина беше той. Кестеняво момче с очила и твърде сериозен вид. Беше придобил характерната за гилдията си отговорна сериозност още в пети курс. След обичайните думи на запознанство се наведе над количката и гледа внимателно дъщеря си няколко минути.

- Това дете твърде малко плаче!

- Някои биха се радвали.

- Не е нормално. Трябва да отразява стреса!

- Може да няма стрес.

- Не може. Реакциите й са странни.

- Вальо,позволи ми да ти припомня , че психоанализата няма особени успехи с двумесечните бебета!

- Кой тук говори за психоанализа, казах ти , че трябва да плаче!

  Като че ли за да го убеди, че се старае да му хареса,малката така се разрева,  че Тони се учуди на гласа й.

- Виждаш ли, така трябва!

- Аз много съм плакала като малка.

- И сега си спокойна и без комплекси. Изплакала си ги някога. Виждаш ли- обърна се Валентин към Тони- какви разговори водим...Младите родители понякога са досадни. Уж аз повече трябва да разбирам от една математичка,нали?

- Но тя е майка!- опита се да я защити Тони.

- Да. А аз съм баща. Знаеш ли какво искам?

- Подозирам, забеляза Тони- Но все пак , кажи!

- Не, не подозираш. Искам да стоя в къщи и да се грижа за Изи.

- Какво искаш да кажеш, че аз не се грижа ли?- спокойно вметна Мария , вече свикнала на подобни реплики.

- Не,миличко! Само че ти вършиш по- приятната и значима работа в съвместния ни живот и това ме кара да искам да те заместя.

- Имаш си съдебната медицина. И вътрешните болести.

- Да не би да съм се женил за тях? Просто два изпита. Тони, не мисли че се оплаквам! Просто медицината се учи много дълго. А баща се става само няколко пъти в живота. Добре е тогава човек да е по- свободен.

- Като мене, например.

- Вярно, ти би се справил отлично.

- Наистина, Тони, как не си се оженил досега! Искам да кажа, как момичетата са те оставили свободен?

- И това ще стане, поне така се надявам...

- Тогава ще бъдеш баща еталон, нали?

  Тримата се смяха много , докато разбраха че Изи е млъкнала и ги гледа учудено , но и обидено.

- Кажи какво мисли, според тебе?- попита Валентин.

- Че сме лоши- каза Мария- Смеем й се , защото плаче. Искаме да плаче, а на нея й е мъчно.

- Не е така- каза Тони- Яд я е, защото сме безразлични. Защото сме я забравили.

- Ей, ама ти наистина се вживя в тази игра!- Мария изглеждаше на върха на възхищението си- Не, просто добре я познаваш вече, нали? Трябва да вървим. Много съжалявам, но нямам повече дрешки за преобличане!

- Следващият път имай предвид!

- Не, тя днес наистина много чурка!

- Въобразяваш си, тя само прилича на майка си!

- Само малко...все пак е момиче, нали?

- Тони, наистина съжалявам че тръгваме...

- Дори майка ми да иска да я гледа, не я даваме! Пазим я от чужди влияния! В това отношение имаме пълно съгласие и табуто важи и за неговите родители.

   Бяха вече в асансьора и Тони държеше вратата за да наместят количката. Бяха щастливи, толкова щастливи, та чак му стана мъчно. Дали това дете щеше да расте все така оградено с обич? Или и тя, както всичко останало, щеше да свърши след няколко години? Как му се искаше точно с Мария да не е така! Да можеше да остане в този оазис още много дълго, отдадена на майчинството, да излъчва любов и топлота, грижовност и внимание...Дали Валентин щеше да й отвръща все със същото? Лекарите бяха винаги прекалено отдадени на работата си, прекалено вглъбени в чуждите болки и смърти. Какво щеше да му остане за у дома? След няколко операции или дванадест часа дежурство в “Бърза помощ”? След десетки трудни разговори с болни души или след няколко часови докосвания до болни тела...

  От тези размисли го извади Мая, която му се обади по телефона за да му напомни , че е поканен на някакъв семеен празник във вилата на мъжа й. Разбира се, този път и близнаците бяха поканени, а също и Кати, но не като детегледачка. С присъщото й желание да го приобщи по- бързо към новата действителност, Мая беше решила , че младото момиче ще бъде добра компания за Тони. За целта двете бяха умували и дълго притичваха ту към единия, ту към другия гардероб. Според Мая, на Тони му беше време  за сериозна връзка и защо тя да не е близко до нея самата? А Кати виждаше преди всичко един интересен канадец. Цяла вечер младият мъж обяснява особеностите на канадската образователна система и възможностите за един чужденец да придобие образование там. Оказа се, че момичето е сериозно, задълбочено и много се страхува да не я вземат за глупачка,  която иска да се измъкне от страната по най-баналния начин- чрез женитба. Прекараха чудесно и Тони ни за миг не си помисли, че може да се промъкне в стаята на Кати. Пожела да спи при децата, но Мая категорично отказа това удоволствие на брат си. Двамата бяха приготвили вечерята, тя беше наистина добра в изненадите. На другия ден се прибраха по обяд след като търкаляха децата в снега , а те пищяха от радост докато се разплакаха окончателно , памперсите им натежаха , а от носовете им протекоха обилни вадички.

-Догодина ще ги кача на ските, ще видите колко са добри!

  Бъдещите скиори само подсмърчаха и се дърпаха за косите.

- Защо бързаш да се прибираш?- попита го Мая.

- Мария ми каза , че сестра й щяла да дойде.

- Е, добре! Отстъпвам те за цялата вечер. Тя сигурно ще ти покаже нощния живот. Чувам, че интересно си прекарвала в Пловдив.

- Не клепай момичето- обади се Светослав- Приятелка е на братовчед ти Евгени, все пак...Тони, според тебе, това причина ли е Мая да си въобразява, че знае всичко за Джини?

   Разбира се, Джини не закъсня да се появи. Тънък черен клин, кубинки, суперкъса карирана пола, черно кожено яке, под него шарен пуловер, а върху къдравата черна коса каскет от кадифе с козирката назад. Беше много шик и почти нямаше грим по себе си. Тъмните й големи очи  с дълги мигли гледаха очаквателно мъжа пред себе си и в този поглед имаше нещо много познато.

- Предполагам, че ме познаваш! Не е трудно да се сетиш, Мими те е предупредила, нали?

- Разбира се! И аз почти се приготвих.

- За какво си се приготвил?

- За посрещането на третата принцеса.

- И как?

- Влез в кухнята и ще разбереш.

- Господи, какво си направил?

- Само блата, сега го украсявам.

- Татко е купил миксер?!

- Не, взех го назаем от съседката.

- Ти си върховен! И кога успя да се запознаеш със съседите? Сигурна съм , че баща ми не ги различава един от друг.

- Ами наложи се. Не обичам готовите торти...

- Това крем ли е?

- Да. Крем и желатина.

- Ще го сложиш ли всичкия? Защото ми е любимия! Може ли да си хапна и от сметаната?

- Разбира се! Една чаша може.

- И брашно ли си искал назаем? Не си спомням да съм купувала.

- Не. Купих го. Също и други работи.

- Татко го няма, нали?

- Каза,  че три дни няма да е тук.

- И по-добре. Разбрах , че другите са се представили. Аз съм най-г олямата тежкарка, значи...

   Тони за кой ли път забеляза, че момичето е много красиво, много повече от сестра си и Мая.

- Е, ти беше извън София...Докато долетиш...

- Беше ми се повредила метлата- включи се тя- Пък си и помислих, че ти трябва време да се окопитиш, преди да започна да ти досаждам...- тя ядеше крема и облизваше лъжичката при всяко гребване- Тортите ли са ти хобито?

- Имам много хобита.

- И аз също. Събирал ли си пеперуди?

- Да.

- Компактдискове?

- До преди година.

- Щях да забравя. Донесох ти подарък , няколко касети за да не ти е скучно. Сигурно ги знаеш, но ще ти е приятно да ги чуеш.

- Само не Марая Кери.

- Не я ли обичаш? И на мене ми е писнало от нея. И от Кольо, тук така наричаме Кулио. Донесох няколко български състави. Имам един приятел, Евгени. Той е на принципа :”Изберете българското!”Това са  “Ахат”, ”Сигнал”, сигурно ги знаеш. Камен Кацата, Васко Кръпката...Гумените глави, Дони и Момчил...Да пусна нещо?

- Добре.

- А това е другият ми подарък- Извади малък стъклен пясъчен часовник.- Видях ги през лятото във Варна и не можах да устоя. Просто спираш времето , когато си щастлив...

- Красив е.

- Разбира се. На Евгени подарих будилник. Той много се успива, омръзна ми да го будя.

- И аз имам подарък за тебе.

- Сериозно? Я да видим дали си отгатнал вкуса ми!

 Тони извади голям къс планински кристал, монтиран в метална обкова като пламък на факла.При подходяща светлина изглеждаше като огън.

- Не знаех какво се подарява на най- малката сестра, особено когато е най- красивата.

- Може би нещо красиво и очевидно непрактично.

- Да, така си и помислих.

- Улучил си. Кристализирал огън...Пленен огън. Какво подари на Мими?

- Една икона на Света Богородица. Не е много оригинално, но ми се стори подходящо. Разбира се, не защото ме е отгледал свещеник...

- Тони, питам се...откъде толкова добре си ни опознал..-каза Джини, след като се осведоми и за подаръците на Мая и децата- Та ти не знаеше нищо за нас! Освен снимките, които ти е показал татко...

- Много съм работил с деца.

- Това пък каква връзка има?

- Има. Ако се замислиш, има. Как ти се струва?- тортата беше вече готова. Междувременно Джини изяде два сандвича с майонеза и сирене и три-четири ябълки, докато гледаше брат си- Разкажи ми за себе си. Може би обичаш фотографията и ските...

- Ските не. Не понасям студа. Но обичам да ме снимат. По едно време щях да ставам фотомодел.

- Защо не стана?

- Тъпо е. Мажат те с какво ли не , а ти трябва да се усмихваш...

- Така е. Но повечето момичета го харесват.

- Аз го изживях. Обичам да танцувам. И понякога пея. Например:

  “Please, forgive me…”

-...”I can’t stop loving you…”-продължи Тони.

- Исках да ставам и ченге, дори лекарка. Това трая само няколко месеца. И слава Богу, защото щях да прекъсна още на анатомията. Мразя зубренето.

- А какво обичаш?

- Да откривам нови неща. И забравени стари. Да изровя някоя особена красота. Да открия ново значение на някоя дума или нов образ на някой познат, скучен човек. Историята е добро поле за това...Знаеш ли, в нашето семейство аз съм най-лекомислената. И си запазвам това място, защото ти също се очертаваш като сериозен...Аз съм най- непостоянната, най-отегчената...Татко каза , че ти си типичен млад учен и аз си въобразих , че си скучен.

- Може и да съм.

- Не си. Щом имаш много хобита...Това сигурно е от дядо ни, музиканта...не обичам системите,  те винаги се нарушават...Светът е безпорядъчен и такъв трябва да си остане. Всички опити да се приведе в ред са били неуспешни.

.- Баща ти не мисли така.

- Ние  с него сме съвсем различни. Честно казано, не го разбирам. Занимава се с обречена кауза.

- Изненадан съм. Той много държи на тебе.

- Това е друго. Аз много го обичам. За мене той е върхът на мъжкото съвършенство...и на несъвършенството също! Но какво му е донесла неговата пословична упоритост и последователност? Само изоставени проекти, неосъществени мечти, прекъснати полети, неудовлетворени страсти...Да изброявам ли?

- Може би това му харесва.

- Той така си мисли. Всъщност, го прави по инерция. И защото веднъж се е определил по този път. Впрочем, аз съм му го казвала! Повечето млади хора тук мислят така.

- И живеят така...по беззаконието на безпорядъка.

- Почти. Затова политиците не намират път към тях. Не заради наркотиците.

- Нищо чудно, щом и ти, която си толкова близо...

- Не съвсем близо. Вече не. Той не е същият.

- Както в детството ти ли?

- Изобщо...Ти знаеш ли за Нона? Тя е негова приятелка. Те с нея постоянно се спасяват. Тя му помогна , докато откриваше истинския си произход. Една сериозна и много върховна жена. А после катастрофираха заедно и тя изпадна в кома. И той...мислиш , че остана при нея ли? Нищо подобно, отиде на делова вечеря!

- Но нали е била в болница!

- Не, ти не знаеш или не разбираш, те катастрофираха заедно. На него нищо му нямаше.Спрял , за да свали седалката й защото заспала в колата. Не можал да го стори както е на шофьорското място , той работи с лявата ръка. Не му било удобно и затова слязъл за да мине от другата страна. Ти също работиш с лявата ръка,нали?

- Да. Продължавай.

- И тогава камионът ударил колата, тя се преобърнала...И Нона изпаднала в кома.

- Нарочно ли са ги блъснали?

- Казаха, че не.

- Кой?

- Пътната полиция. Шофьорът изгубил управление, бил откраднал камиона. Някакъв войник , когото старите войници гонили в казармата.

- Баща ти я закарал в болницата...

- Не, станало е с линейка. Помолили случайна кола да се обади в “Бърза помощ”. На пътя случайно се отзовал неин колега...

- Затова баща ти е бил сигурен, че е в добри ръце. Той е политик и не би могъл...

- Глупости! Говориш като стар мърморко. Ако бях аз, нямаше да мръдна от леглото й. Най-лошото в случая е, че той наистина държи на нея. Но не знае как да го покаже. Променил се е , това е от средата , в която се движи. Там всичко е за пред хората. Може би щеше и навсякъде да се показва с майка ми, въпреки че почти не живее у дома, ако тя не беше се отдръпнала...без скандали. Много я уважавам за това , че най-после прояви достойнство.

- Това са обясними неща в политиката.

- За тебе може би да, но той не смята че лицемерието е другото име на политиката.

- Може би има друго обяснение.

- Обществената потребност. Това го извинява за всичко. Той служи на обществената потребност. Избрал я е веднъж и не може да отстъпи.Мисли , че е под достойнството му.

- Правилата са такива. Иначе ще го изхвърлят.

- Голяма загуба!

- За тебе може би не. Но за него? А може би и за страната...Джини, правила ли си опит да разбереш каква е стойността на баща ти за страната, какво губи и печели тя чрез него...

- Не ме интересува! Страната е сбор от индивидуални малки и големи хаоси. Как да го разбера? Интересува ме той и неговото “Аз”. И неговият “свръх-Аз”, който не знам какво е...

- И ти ли си психоложка като Мая?

- Мая! Каква психоложка е тя! Тя е зодия “Овен”, те не стават за това! Аз съм “Риби”, ние сме много интуитивни и чувствителни. Разбираш ли, ако баща ми наистина вярваше в Бог...но той само иска да вярва, смята че е правилно да вярва...

- И това е постижение...

- Не е. Това само те обърква. Кой ти налага да вярваш? Нали вярата е избор, свободен избор! А той е принуден. От собствения си разум. Или от нещо, което е свръх- разум...Във всеки случай е нещастен. Работи прекалено много, почива си малко. Гордее се с трудоспособността и издръжливостта си. Крие чувствата си, крие желанията ...пренебрегва ги.

- Много съм изненадан от това, което ми каза. Не мислех , че има и такава гледна точка. Мария е готова винаги да му помага.

- Като изпълнителка или като секретарка. Знам. Но на него това не му е нужно. Или не го иска от нас всъщност. Така ставаме ненужни. Мама също му помагаше много, помага му и сега, дори и с отдръпването си. И какво? Стана излишна. Като чувство, като преживяване... Странно е дори да си го мислиш , но в семейството му е нужен сблъсък и други мнения. Това за сега съм аз. А може би и Нона, нищо, че не е от семейството! Но тя през повечето време е далеч...това е и оправдание за него, че не я вижда често.

- Защо тогава я вижда?

- Не, ти пак не разбра! Той всъщност я обича и иска да я вижда. Но мисли , че не е редно и не е добре за нея. Изобщо, все по- трудно го разбирам...

- Но защо да има сблъсък ,ако и вие мислите като него? Не е ли редно да му помагате?

- Той няма нужда от изпълнителска помощ. Може да я получи от всеки друг, да плати за нея и толкоз. Една секретарка или сътрудничка...понякога  в провинцията и сексуална партньорка...така е, логично е!

- Джини, колкото и не по братски да ти звучи, но аз не смятам да се карам с него. Неговият път си е негов, той си го е избрал. Не ме засяга дали е прав или не. Не е престъпник, не е наивник. Следователно, да се оправя както смята за добре.

- Не искам от тебе да мислиш като мене. Само не се учудвай , ако разбереш, че не съм гласувала за него, ако се кандидатира за президент...И ако съм навила и други да не го правят...

- Толкова ли е сериозно?

- Моето решение ли? Разбира се. Нали ти казах, че го обичам. Той е моят идеал за мъж и може би се отнасям към него не само като към баща...Не, не съм истерична, нито безсърдечно чудовище! Но имам предчувствие за срив и искам да го предотвратя...Може и да не се кандидатира, така казва за сега...

- Щом казва, значи го е решил.

- Дано си прав. Искаш ли да отидем някъде? Има интересни театри...

  Тони трепна.

- Не, няма да те водя при нея. Не съм сигурна, че си готов за това...

- Не се страхувам.

- Не е въпросът дали се страхуваш или не. А за срива...Нейният, твоят...и на всякакви възможни отношения помежду ви...така го виждам.

- Гледала си я, нали?

- Много пъти.Малко е патетична, но е добра. Последния път бях с чичо Димо. Той е братовчед на татко. И също неин приятел. Не едновременно, но ту единият, ту другия...Той се намъкна при нея след представлението. Естествено, с разкошен букет и някаква дрънкулка...И ме представи, съвсем излишно , защото се познаваме. Тя беше много мила, винаги е мила с него. Никога не са имали конфликти с татко заради нея. Не знам защо е така,не го проумявам. Според чичо Димо, двамата само се измъчвали един друг когато били заедно. За татко било освобождение да не я среща повече. Докато с него била много мило момиче, жена за любов, приятелка...Той самият се чуди защо е така. Не можели да се обичат нормално, да не си причиняват болка, да не се нараняват, не можели да се разделят...изобщо, велика история...Татко нищо не ми е казвал.

- Тогава защо не са скъсали? Любовта трябва да носи радост, особено тайната...

- Казах ти, не знам. Трябва да те запозная с чичо Димо. Той е просто невероятен и много се обичаме с него. Има двама сина, близнаци, сега завършват училище. Най-голямата му мъка е, че не знае дали са спали с момичета. Аз,обаче, съм посветена в тайната, само дето те ме помолиха да не му казвам. Те отначало решили , че ще го направят само със сестри-близначки. Всичките им приятели знаели за това и на един купон навили две момичета да се представят за такива, само че разнояйчни. Номерът минал, после Камен и Калин разбрали истината, но не се разделили с приятелките си. А баща им не ги пуска да си ходят на село, защото там имат една приятелка, Диана. Страх го е да не стане както с него и татко. Обаче аз я познавам. Голяма лигла е, ходи с бръснатите глави и изобщо не е за тях!Смотанячка от класа...Бръснати глави има май само в Европа...

   Но нека ти разкажа за самият велик комбинатор Димо Кондов. Той ужасно сгъстено живее, направо е като герой на Джек Лондон. Бил е моряк, работил е в Ирак и Либия, ходи и в Германия, дори беше нелегално, затворен в хладилен камион! Като войник е бил в Чехословакия през шестдесет и осма. Никога няма да остарее,непременно ще ви срещна някога!

- А познаваш ли някой от кръвните роднини на баща ти?

- Разбира се! Звучи наистина прекалено, но и те са известни личности. Васко и жена му, Анастасия...Той е музикант, не мога да ти изброя на колко инструмента свири, истински професионалист! А жена му пее и танцува. Има състав, фолк  и джипси, няколко касети записаха. Циганите много ги обичат...Познавам и баба му, дори ходих на гости на село заедно с една приятелка и имаше купон в наша чест. Баба Мария е страхотна, не вади цигарата от устата си! Дядото, вторият й мъж, не смее гък да й каже за да не го лиши от ежедневната му ракиена дажба. Носи ей такива обеци от злато, поне десет грама са, а Васко-поне три синджира! Пред тях тези на Влади Въргала са като паяжини!

    Да ти кажа ли какво каза бабето като ме видя с Илиана? Вторачи се в мене, цъка с език няколко минути и без да пита коя съм, рече, че все едно Яница се е родила отново. Яница е истинската майка на татко, тази,която съблазнила мъжа на баба Мария...но понеже той много скоро след това починал, тя отдавна му го е простила. Бях поласкана от оценката, защото въпросната Яница била голяма красавица  прочута по селата наоколо...

    След това Васко искаше да покани братовчедите си. Всъщност, неговият баща е инвалид на легло, а чичо му е починал. Но неговите синове не се ползват с любовта на баба си. Тя е главата на семейството и просто не ги иска. Не знаех защо , докато Васко не ми обясни. Носела им се славата, че крадат телефонни кабели. И въпреки , че не са ги хващали никога, бабата не ги ще в къщата си. Жалко, защото аз много исках да се запозная с истински крадци на жица! А според Анастасия били добри момчета, само ги набеждавали...

- Не се ли страхуваше да отидеш там?

- Аз ли? Защо, бях с Васко...И какво страшно има? Това е село, а не градско циганско гето! Самото село е център за нелегално производство на алкохол, там живеят много цигански барони...

- А приятелката ти?

- Илиана ли? Защо да се страхува, тя е проститутка!

- Моля?

- Само не ме питай защо дружа с такива! Е, тя не си търси клиенти по улиците и в заведенията...макар че така е започнала. По- скоро е държанка. Дори веднъж ходи с чичо Димо на Боровец за събота и неделя...Тогава мислеше да хване някой от циганските барони защото плащали добре и возели момичетата с “Мерцедеси”. Само че не стана. Той и Васко я предупреди. Каза й:

“Маце, внимавай да не те оскубе някоя циганка! Тия работи стават в града, ние тук на село сме много честни!”

   И никой не я разбра каква е.

- Как се запозна с нея?

- Живяла е преди мене в квартирата и дойде да си плати тока. Поканих я на кафе и тя предложи да го изпием в “Новотела”. От дума на дума разбрах с какво се занимава. Взе да минава понякога на гости, дори ми е давала пари назаем...Обаче не можеш да си представиш какво стана накрая.

- Скарали сте се за някой мъж!

- Не, тя изобщо не се занимава със студенти и българи. Просто веднъж започна да ми се обяснява и да ми пуска ръка. Каза, че ходела с мъже само за пари и защото била свръхсексуална. Какво друго можела да работи с това си качество! Но иначе копнеела за женска любов...Много ме харесвала, искала да съм щастлива...Представяш ли си? Опитах се да й обясня , че не съм бисексуална. Тя не, та не! Дори се разплака. Каза , че започнала да се друса от отчаяние...почаках да се успокои ,но тя помисли, че отстъпвам. Накрая я хванах за раменете и я изхвърлих. Изобщо не беше трудно! Казах ли ти , че тренирам карате? Как съм забравила! Сега я виждам с една американка, учителка в езиковата...Абе казах ти, че светът е безпорядъчен!

- Интересно, как би го приел баща ти...

- Няма да каже нищо,но ще помисли , че е прекалено.Той е старомоден.

- А твоят приятел, Евгени?

- Той знае , че аз се справям със всичко!

- Не ревнува ли?

-- Извинявай, не ти обясних...Не сме такива приятели. Той е съвсем друг тип. Пише стихове, обяснява действителността , макар че всичко е толкова ирационално...Прекрасен е, момче на духа...Баща му е банкер и брат на...Диана. Така че сте роднина и с него...Боже, с колко хора трябва да те запозная! Майка му е починала преди много време. Той е най- хубавото нещо, което съм срещала, дори е причина да уча история. Отвори ми очите за тази възможност  към края на единадесети клас. Трябваше да уча като луда, направо се чудя как влязох. Обяснявам го само със страшната си механична памет за дати и събития. Никой не вярваше ,че ще успея. Баща ми беше извън себе си. Казваше, че съм безотговорна, че не знам какво искам. И то си е така! Тогава наистина не знаех. За мое учудване, Ели много лошо го засече. Не знам дали Мими те е светнала ,че така наричаме майка си...

- Известно ми е.

- Тя каза, че той самият не бил наясно какво иска дори малко преди да завърши. Когато му казала, че тя самата се спира на икономиката, казал, че ще помисли. И наистина мислил. Две години в казармата! Наистина влязъл без голям зор. Тогава тя била в трети курс. Ели не разбира живота, но е обективна...

- Защо да не го разбира?

- Ами как да ти кажа...Тя се е омъжила като древните римлянки. ”Където ти, Гай, там и аз,Гая.” Предана докрай.

- Може би има причини...

- При тези отношения с леля Диди? Никога не бих могла да постъпя като нея...

- Но ти обичаш повече баща си, нали? А нея просто обективно я оценяваш...

- Глупости! Обичам я и още как! Само че с него ми е по- лесно да бъда аз...да се скарам, да заплача...да съм несправедлива...изобщо жив човек! Мога да се глезя, да бъда мекотело, да се скапя...той ще ме приеме, ще ме утеши...Все ще ми каже нещо , от което да ми стане хубаво. Може дори песничка да ми изпее...

- Така ли?

- Когато бях дете, все ме караше да се засмея. Измисляше ги едни...Винаги приемаше, че имам причини да плача, но е дошло друго, много крайно време да престана. А Ели ми обяснява, че няма смисъл от сълзи, че каквото било , било и трябва да се стегна, че съм голяма...Права е, но така не ми става весело, разбираш ли? Тя  няма пороци и недостатъци, с нея не мога да споря...но с нея не ми е весело! Просто не мога да си обясня как й е казал за тебе! Само това й липсваше...нищо, че е било преди да се срещнат...

- По- лошо щеше да е , ако го беше скрил.

- Разбира се...Най-лошото в тая история е, че тя винаги се чувства безсилна. Безсилна пред миналото му, безсилна пред сегашното му..Изобщо, такива работи!

- Ти май не ги разбираш и двамата.

- Така е. Децата са много наивни. Мислят , че е много лесно да кажеш каква е майка ти. Та нали е майка, обича ме, готова е на всичко за мене...не я интересува нищо друго,  освен на мене да ми е добре...А дали е така, дали тя иска да е така...не се ровим, важното е, че се жертват! Или баща ми. Отстъпва ми, глези ме, понякога е шокиран, но търпи. Например когато Мими каза , че съм се съмнявала , че съм бременна. Бях на седемнадесет години! Слава Богу , не бях! Трябваше да го понесе, да вземе решение...длъжен беше!

- На всеки родител се случва.

- Знам. Само че, нямам нищо против и той да споделя с мене. Например за леля Диди. Тя би трябвало да реши с кого да остане, но не го е решила.

- Трябвало е. Заради себе си.

- Точно заради това не! Какво лошо има да запазиш двама мъже за себе си? Не, по- скоро заради тях...Но как да постави единия по- високо от другия? Чичо Димо е щедър и добър, а татко интересен и романтик.

- Нямам такова впечатление.

- Защото не знаеш какво й е писал!

- А ти знаеш ли?

- Естествено. Винаги знам какво татко иска да скрие от мене. Писма, които не й е изпращал. Бяха на едно специално място.

- Защо ги пази?

- Сигурно е забравил да ги унищожи. Не бяха в къщи. Мама можеше да ги намери и той явно беше взел мерки. Само че за мене тези мерки са недостатъчни.

- Смяташ за редно да ровиш в нещата му?

- Че кое момиче не рови? Казах му какво съм намерила, а той взе да се смее.

- Значи не държи на тях!

- Така каза. Писал ги за себе си , защото тя не можела да го разбере.

- Защо?

- Била изчерпана. Откъм чувства, откъм възторзи, откъм любов...Била жена, в края на краищата. Жените изобщо...звучеше банално.

- Баналното е истина почти във всички случаи.

- Може и тя да е мислила така за него...да е писала нещо. Мая може и да знае. Можеш да я питаш. Нали искаш да знаеш всичко за тях? Редно е да го знаеш.

- Мая смята, че за тебе е враг номер едно.

- Каза ли ти защо? Защото сложи край на всичко! Това,  което те тримата не можеха да решат...

- Постъпката й е непростима от всяка гледна точка, макар че е развръзка.

- Аз мислех да я набия. Сериозно! Но когато я срещнах, беше бременна.

- Каза , че баща ти го забравил.

- Ами! Не е  , но смята, че така трябва. Ти би ли забравил?

- Сигурно не. Щеше да ми е много тежко.

- Пак е постъпил като политик. Казах ти, че се е променил.

   Каза го с тъга.

- Трябва да свикнеш с това. То е неговият живот.

- Или животът изобщо.

- Не. В живота има много зла памет, мнителност, много стари дрязги , причината за които е толкова далечна и незначителна , че изглежда тъпо дори да я търсиш...Затова е по- добре да започнеш на чисто. След като си простил или забравил...

- Все от нулата! Защото той все така започва...

- Понаучих нещо от това, което е ставало тук.

- Голяма мръсотия, нали?

- Това трябва да се докаже.

- Доказват го. И нищо не става.

- Същото каза и Мария.

- Разбира се, толкова е явно. Трябва да се появят нови хора. Може би като нас. Да не са живели толкова дълго в онова време, да не носят белезите му. По-възрастните се опитват да ги отстранят, но не успяват. Страдали са тогава, страдат и сега. Тогава защото са се опитали да се примирят, сега защото трябва да се опитат да се освободят. Помниш ли Вазов?

“Синила от бича, следи от хомота...”

  Или притчата за Мойсей и обикалянето на пустинята....Все още нищо не може да се промени.

- Може би сте малко мързеливи! Ти и твоите връстници...Просто си карате така.

- А мръсниците са си приспособени...винаги са много напред в материала. Казвали са ми го.И какво? Да превърна блатото на живота си в екологично чисто езеро? Как? Откъде да взема кислород за озониране? Глупав, досаден свят. Мръсен. Всеки казва , че трябва да се изчисти, но си прави пас...Мисли , че така се запазва чист и непокътнат. Но защо му е това? Знаеш ли защо не вярваме на никого? Защото татко и другите от неговата партия, от другите партии, а и не само те, от седем години ни обещават, че вече непременно ще започнат промяната. Но никак не могат да се спогодят да я извършат наистина. Дори да я започнат....тяхната идея за промяна е вече минало за Чехия и Полша. Как да вярваш в минало? Когато тук е още по- минало, тук все е минало...Няма друго глаголно време. Никой не иска от тях невъзможни неща, разбираш ли? Но поне да вървят след другите, успелите....

- Все пак, ти имаш едно ненакърнимо право. Право на избор. Да започнеш, ти самата! Не трябва да се отказваш от него.

- Да, право! Сама и през просото...

- Не мога да ви разбера! Защо тук живеете с мита за някаква изключителност? Какво като сте на Балканите, какво като сте до съседи , които воюват без всякакъв смисъл...Войната в Босна свърши. Те сигурно няма дълго да се самосъжаляват. Принудени са да бързат, да наваксват, да вървят в една и съща посока...Не е от значение дали го искаме, разберете това! То ще стане, но може да стане по-бързо или по-бавно, по- трудно или по- лесно....

- По дяволите, все едно слушам баща ми!

- Това не е най- важното в разговора ни.

- Напротив, за него е от значение. Стига му една неуправляема издънка в мое лице.

- Искаш ли кола?

- Да,може и кафе. Искаш ли дъвка?

  Помълчаха.

- Щеше да ме водиш някъде...

- Да.Тази вечер Йълдъз Ибрахимова пее в едно барче. Не знам как ще се вмъкнем. Не знаеш ли за нея? Омъжена е за турски депутат и рядко идва в България. Само дано да съм запомнила правилно деня и да е наистина днес!

   Не беше се излъгала, но когато отидоха разбраха, че певицата се е простудила и събитието се отлага. Джини беше разярена , защото веднъж вече беше я пропуснала в Созопол.

-Нищо де- успокои я Тони- ще потанцуваме някъде. Има ли такова място за непушачи?

   Разбира се, нямаше. Тони отново се разпали:

- Ето, виждаш ли, отнякъде трябва да се започне! Защо да не е от пушенето?

- От пушенето? Ти не си наред! В България все още непушачите са от кастата на недосегаемите, на най- ниското стъпало.

- Ей,малкия!- обърна се младият мъж към едно момче на не повече от четиринадесет години с цигара в уста- Всички казват , че е вредно да се пуши!

  Момчето го погледна с недоумение.

- Разбира се, може да се опита...

- Ти опитвал  ли си?

- Разбира се.

- Тогава се разкарай!

- Как да го разбирам? Рецидивист ли си?

- Не обичам да ме възпитават.

- А аз не обичам да се друсат пред мене. Нещо напротив?- Тони дръпна цигарата му- Така си и знаех, трева! Тук няма ли полиция?

- Тони, моля те!

- Трябва да има някой! Как може да се пуши трева от малолетни тук!

  Хлапето беше изчезнало.

- Тони, не се намесвай!

- Какво е станало?- един добре сложен мъж ги приближи.

- Не обичам да ми димят с трева когато танцувам!

- Така ли? Сигурно имате грешка.

- Нямам грешка, това е марихуана, Мери Джейн или както там я наричате...

- Може и да е. Има тук един, дето я продава на пубертетите...Гоним го, но те пак си купуват...Сега ще проверя и ще го изхвърля.

- Не знаех, че нещата се стигнали до там- каза Тони- Той нищо няма да направи, нали? И изобщо няма никакъв дребен пласьор. Те я продават!

- Не е тук , за да пъди клиентелата. Наркотикът е стока като всяка друга, така се смята в тези среди.

- Не мога да го приема! Някой знае ли за това? Родителите,например?

- Теоретично. От вестниците. ”Това не се отнася за моето дете!”

- Има ли организации , които да се борят с наркоманиите?

- Има един център, отдел в полицията...това е.

- А обществото?

- Не знам. Не съм се интересувала.

- Естествено! Върховно! Тук никой не се интересува...А в Канада...

- Тук не е Канада!

- Толкова ли е трудно да се събудите?

- Тони, престани!

- Няма да престана! Баща ти наистина няма шанс в такава старческа страна....

- Не съм длъжна да му осигурявам електорат!

- Но трябва да имаш мнение, Джини! Трябва да вършиш нещо. Кой ще ги поеме тези деца, на кого ще повярват? На петдесетгодишния педагог или на двадесет годишния си приятел? Това не ти е идвало на ум, нали?

- Трябва да се изгонят всички чужденци- намеси се шофьорът на таксито- те продават наркотици, зарибяват ги. Грабят, убиват. Убиха един колега. Трябва да ги изхвърлят оттук! И ние имаме право на наш Шенген! И по-строго с младежите! Вечерен час ли ще е, униформи ли...Съвсем се разпасаха!

- Виждаш ли- каза Джини по- късно- как разсъждават у нас! Ще гонят арабите. А ти си мислиш, че нещо може да ги стресне...

- Това потвърждава моето мнение , че възрастните са негодни за борба с младежките проблеми. Те не могат да намерят изхода.

- И да стана майка Тереза на двадесет години!

- Тя е започнала по-рано...и е от Балканския полуостров!

- Но да кажем, че съм егоистка и не искам да работя за другите...

- Да кажем.

- И защо да го правя? Този свят...

-...е безпорядъчен. Знам го.

- Тони, ти ме объркваш!

- Нищо страшно, щом редът е непостижим, това трябва да е обичайното ти състояние!

- Ти направи близкоизточен въпрос от една цигара марихуана! Може само да е опитало момчето! Може и да не стане наркоман. Аз също бих опитала...

- Права си. Не ми  е работа.

- Ти си отскоро тук. А тук има други правила.

- Тук няма правила и това е правило. Аз съм отскоро тук и не трябва да се меся..Това е логично и общоприето. Но аз ставам безпорядъчен и започвам да си вра носа навсякъде. Съвсем нормално за всеки безпорядъчен!

- С тебе не може да се спори. Добре,утре се обаждаме на Мая.

- Защо на Мая?

- Пише една статия за вестника, призовава младите хора за съдействие...адрес на организаторите, телефон, банкова сметка...

- Гениално!

- Само че сте закъснели- охлади ентусиазма им по телефона Мая след като я събудиха в два след полунощ- Има поне няколко такива организации. Утре ще се обадя на колежката, която се занимава с проблемите на младежта и тя ще ви даде адресите. Не четете ли вестници, постоянно пишем за това...Само че някои от тези организации са с малко мътни източници на финансиране...и не допускат разследване...

- Така си и знаех- каза Джини- и тук безпорядъкът е пълен. По-добре да доядем тортата!

  Времето се беше оправило и те дълго се разхождаха по улиците. Джини влезе в ролята си на екскурзовод , както предполагаха другите две сестри. Посетиха много малки частни галерии, местата, където излагаха картини художниците, пазарите за книги и учебници.

- Тия наивници там, в Канада,сигурно си мислят, че сме още на етап пещерни рисунки и каменни богини- Джини с насмешка коментираше възхитената реч на възрастна французойка стиснала в ръка красив поднос от кована мед- може би още смятат, че работим с неопечена глина...

- Там няма кой да им разкаже играта...

- Невежи са и това си е! Ние защо не смятаме , че се къпят в Ниагарския водопад или че ловят вечерята си с примки? Може би трябва да ни убеждават , че отдавна не се придвижват с фургони!

- И тук някои смятат , че в Африка живеят по дърветата...

- Прав си. Каква надменност създава невежеството! Трябва да има повече хора като тебе, стъпили с двата си крака в различни светове, това е изходът...Виж!

  Сочеше слабичък брадат мъж , който свиреше с китара и пееше, а шапката пред него се пълнеше с дребни пари. Тони неволно си спомни разказа на Иван при първата им среща.

- Някога пеел в известен състав, издали няколко плочи. Но с времето ги изместили, разпаднали се. Много пие и почти не яде. Ще видиш, след малко ще събере парите и ще отиде в барчето насреща в мазето да ги изпие...Ето, свива микрофона, китарата...Това е.

- Баща ти ми разказа една история с убит циганин и мечка...

- Скинарите го убили. Рокерите ги видели , те се събират наблизо...И полицията ги хванала. Пуснали ги , понеже били малолетни. После се сбили с рокерите...Не знам досега да има осъдени. Тук е така. Рим в периода на упадъка. Само футболът ни е на ниво- и тя посочи сергията с няколко броя на  “Сто на сто Стоичков”- Всеки се мъчи да докаже, че тази страна е имала периоди на разцвет. Едните смятат , че е било преди петдесет години, други -че раят е свършил преди седем-осем...Трети отпращат към времето на Симеон и плачат за съименника му от Мадрид! Най-големите наивници вярват , че ни предстои небивал възход...Всичко е мъгла и облаци. Тук никога няма да се случи такова нещо, тая държава е осъдена на вечно  кретане и кърпене на дрипи...Защото има една –единствена цел:да просъществува! Не да успее, а да просъществува! Липсва й замах, липсва й хазарт, липсва й хъс! Приличаме на съсели, всеки се подава от дупката си и бързо се скрива! Доволен е, че е толкова добре запасен със зърно...А че другите може да притежават и нещо повече от това, не ни блазни...Стига ни зърното , с което ще доживеем до пролетта. Интересно, какво ще стане , ако и то свърши....Почти искам да е така за да се случи нещо...Уважавам чичо Димо, защото никога не е живял с насъщния. Не е броил стотинките на рестото, нито се е оглеждал да види какво е пуснал човека преди него в паничката на просяка , да не би случайно да се прецака. Казах ти, герой на Джек Лондон...

- А баща ти?

- Той ли? Не знам. Може би на Кърт Вонигът. Някой от тези, които остават последни на света и се люшкат от едно време в друго...Каква хубава коса имаш, Тони!

- Напротив, твоята е по- хубава, черна и къдрава...Направо мечта!

- Няма да ми повярваш, че до седемнадесетата ми година беше съвсем права и изведнъж стана като на татко! Не мога да я среша дори и с четка.

  Бяха на гарата и тя трябваше да се качи на влака за Пловдив.

- Защо не дойдеш с мене? Искам да кажа, че си поканен, от Евгени също. Ще дойдеш, нали? Толкова се гордея с тебе!

- Защо?

- Промени всичко...изобщо, движиш живота! - тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата-Каквото и да стане, не забравяй това!

  Не го попита кога смята да се срещне с майка си. Виждаше, че съжалява за нейното тръгване. Колко просто би било да се влюби в такова момиче, мина му през ума. Забеляза погледите, с които я изпращаха мъжете около него. Тя носеше една сложна и объркана чувствителност в себе си,една красота,  подобна на красотата на цялата тази земя, многозначна и многопосочна  ,с безбройно много корени в космогонията. Някога може би щеше да страда много и това също беше съдба. Както съвършенството.

  Стресна го изводът , че неволно отлага срещата с Диана. Предлозите бяха много. Да се види с Мария, да посрещне Джини, да говори още веднъж с Иван...с Тинков. Убеждаваше се, че е необходимо първо да отиде в Карлово. Не беше забравил нито за миг касетата с красивата жена, сама през входа на църквата, сама на масата. Спиртния блясък в очите й, небрежно преметнатата през облегалката на стола ръка с цигарата...снимката й в хола на старата дама , от която беше поискал миксера...случайно видения по телевизията клип , където рекламираше някаква супа...какво го отделяше засега от тази жена? Можеше просто да я посети под някакъв предлог, да се държи учтиво, внимателно...или да я срещне случайно, да я заговори като непознат поклонник...Без да обяснява кой е. Имаше ли значение като какъв ще се представи пред нея? Тя сигурно беше видяла снимката му и щеше да го познае. Може би щеше да се включи в играта. Може би щеше да им е по- лесно да се приемат един друг, без да знае тя...Както беше постъпил Кондов с него.

   Не, онова беше друго нещо. То засягаше и други хора и беше необходимо. Беше временно и принудително. Но защо съзнателно да избира такава възможност?

   Той можеше да й се представи само по един- единствен начин.

    Като неин син.

    Всичко в него крещеше истината.

 “ Аз съм Тони,казваха сините му очи, ти знаеш за мене и е безсмислено да го отричаш или пренебрегваш. Знаеш, че съм тук и че си длъжна да говориш с мене. Може би само веднъж, но си длъжна! Всяка майка говори с бебето си, но ти не си го правила...Дори и преди да се родя. Иначе непременно с нещо щях да го помня. Така не може! Имаш много неща да ми казваш,  независимо от това , че не сме се виждали и че може би няма и да се видим...Дължиш ми ги. Дължиш ми описанието на това , което си чувствала докато съм бил в тебе...описанието на болката, на облекчението, когато си ме изоставила...Длъжна си да ми обясниш защо си ме скрила от него за толкова дълго време...защо го мразиш или си го мразила...Него и другите, които ме отгледаха...А може и да не си ги мразила, може само да са ти безразлични...като крайпътни камъни...забелязваш ги, когато се блъснеш в тях или когато, пак  благодарение на тях, се спасиш...Трябва да ми обясниш цялата тази сложна система, въпреки че тя вече рухна.Защо си я създала и разрушила...можеш да бъркаш десет вида супи в десет различни клипа, можеш да пушиш на сто сватби , това не ми е интересно! Трябва да кажеш защо не си успяла да ме обикнеш, след като толкова дълго сме били свързани...защо не си го пожелала по-късно...защо пък и аз да не мога да го поискам от тебе...Трябва да ми станат ясни всички тези мъчителни подробности от живота ми преди ,за да мога да те зачеркна или поставя в центъра...

   Знаеш ли колко е отговорно всичко това? Какъв е този свят, където си приела да останеш майка само на едното си дете, на Мая? И непрекъснато да я наказваш за това , че си я предпочела...нямаш право да я караш да страда, без да знае защо! Нямаш право да й правиш напук! Нямаш право да решаваш, че всичко е пито-платено и не те засяга...Мая също ти прави напук, но какво друго й остава? Дори и с това, че роди две деца наведнъж, син и дъщеря и остава майка и на двете...това лично те засегна...защото ти не пожела с тебе да е така!

   Аз все някога ще те намеря. Ще дойда при тебе и ще разбера всичко. Дори и да не искаш, ще го признаеш. Не мога да те нарека “майко”, защото няма да е честно спрямо Иван. Всички казват , че той повече го заслужава. Не мога да те приема като майка. Майка ми беше мъченица, затворена в ужасната си болест, а ти си прекалено здрава, бляскава, луксозна....Ти си неоправдано красива и недокосната от времето.Казват, че си алкохоличка.Обсебена.

   И Иван, и Мая мислят, че мога да ти помогна. Аз не знам дали е така. Мога да помогна на дете , което е сгрешило...на болен старец, или просто на човек в  беда...Но ти не си в беда, ти си обсебена...Трябва да помисля...

   Трябва да помисля...Трябва да помисля.”

   Причината за новото отлагане беше намерена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-