Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го заобичам. Убедителна съм, дори съм склонна да си повярвам. Не съм сигурна, дали ми се обича изобщо... Рисковано е, а и пеперудите в стомаха, ме напрягат, някъде по пътя на 'търсенето на себе си', загубих романтичността си. Лигавите неща не ме радват особено, не съм способна да оценявам 'милите жестове', защото загубих представата си за милите неща..
Нищо не ми липсва. Храня се със спомените си, не позволявам на сандъка с минало да прашлясва. Заключила съм го така, че друг да не може да се рови из вещите ми. Ключът, ми е под ръка, за да мога да се впусна в приключение из него. Обикновено го отварям нощем, когато не искам да усещам, че съм сама. По тъмно, позволявам си да се връщам назад. Не п ...