Сън. Този път сънят му беше по-различен. Беше обграден от хора, от жени.
Всяка от тях имаше перфектно изваяни черти, за които дори боговете можеха да мечтаят. Съвършени до последния сантиметър. Над лицата им падаха кичури от буйните им коси. Някои коси бяха с цвят на узряла пшеница, други тъмни и дълги, приканващи да заровиш пръсти в тях. Имаше дори и червенокоси, с пламтящи като лъчите на изгряващото слънце коси.
Всички очи бяха вперени в него. Море от сини, зелени, сиви, кафяви и пъстри мъниста бяха впити жадно, очакващи нетърпеливо всяко негово движение.
А телата им... телата бяха симфония от изящни извивки, обвити оскъдно в дантела и коприна. Всички до една бяха облечени в черно.
Той преглътна нервно. Сърцето му биеше така, сякаш се беше преместило в ушите му и се опитваше да пробие тъпанчетата.
Само да протегне ръка и можеше да има всяка една от тях.
Вместо да направи нещо, да покаже, че иска да потъне в морето от страст, докато и последната капчица сила не бъде изпита от него, то ...