Имало едно време сред мрачната, обитавана от зли същества гора една пъстра къщичка. Там живяла Младата вълчица и нейния син, който всички наричали Вълчо. Един ден майка му рекла:
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не се отбивай, а върви право през пътечката.
- Добре, мамичко, не се тревожи! Ей сега ще изтичам до бабината къщичка.
Вълчо целунал майка си и припнал през тъмната гора. Но колкото повече навлизал навътре в гората, толкова повече се отдалечавал от бащиния дом. Сред гъстите треви отровни диви гъбки намигали на малкото вълче. Вълчо се втурнал да бере гъби и оставил кошничката на земята. Минало време. Унесен в брането на гъбки, Вълчо забравил за всичко- забравил за баба, за кошничката, за заръките на майка си.
„Ле-лее, какво направих!”- изръмжал Вълчо и затърсил пътечката.
Вървял, вървял „ Ето я! Най-после! И кошничката си е на мястото!”- зарадвало се вълчето. Втурнал се през пътечката, а гората с ...