Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в които сме ходили с баба да копаем на една нива. Беше много горещо, около обед. Част от пътя дотам беше постлан с чакъл. Точно до нивата имаше голяма каменна чешма с дълго корито, в което обикновено пояха животните. Цялата беше в сянката на огромен орех, чието шумолене носеше хлад. Падащата от чучура вода сякаш тананикаше песен. Беше ледена. Мястото беше такова, че във всички посоки се разкриваха гледки надалеч. В едната посока се виждаше почти цялото село и нивя, а в другата безкрайни хълмове. Толкова е хубаво погледът да стига надалеч и да не бъде спиран от нищо. Това пространство пълни душата. Помня колко топъл беше въздухът. Нямаше никакви хора. Всички бяха по къщите си на обед. Като дет ...