Всичко започна от студентските общежития. Тъкмо се бяхме оженили с Надето и обитавахме една от семейните стаи в студентски град. Една нощ се събуждам от пронизителен писък:
- Иииииииииии!
Надето седнала в кревата, запушила ушите си с ръце, на лицето и изписан невъобразим ужас.
- Какво има бе, муци?, питам аз загрижено.
- Ииииииииии!, продължава да пищи тя, и ми сочи ухото си.
- Какво, да не те боли?
- Нннннеееееее! Ххххххххххиииииииии!
Боже, викам си, какво и стана на тая жена? Мъча се да я успокоя, тя обаче си знае нейното: ххххххххх…….иииииииии!!!!!!!
Хуквам посред нощ да търся телефон, да викам бърза помощ. Дойдоха светкавично. Влиза доктора и заварва Надето – клати се напред-назад, стиска ушите и вече тихо хлипа.
- Какво има, момиче?
- Иииииииии!!!! Х-х-х-х….., мрънка тя, и дума не може да обели.
- Момче, можеш ли да обясниш какво става? пита доктора, потресен от гледката. ...